И зследванията показват лесен метод, който да помага на следователите в отсяването на лъжците: помолете заподозрения да върши нещо, докато го разпитвате, и е много по-вероятно да прецените дали казва истината или не.
Предишни проучвания показват, че нечестността и измамата натоварват мозъка, изисквайки значително повече когнитивна енергия, отколкото при казването на истината. Когато на човек, който лъже се даде допълнителна задача, изследователите смятат, че те започват да се борят да концентрират когнитивното усилие, необходимо за измисляне на истории, правейки лъжите им по-малко обмислени и по-лесни за улавяне.
Can you tell when people are dishonest and deceptive?https://t.co/63hjpoCc6I
— IFLScience (@IFLScience) August 20, 2023
„През последните 15 години показахме, че лъжите могат да бъдат разкрити чрез надхитряване на лъжеговорителите. Демонстрирахме, че това може да бъде направено, като принудим хората, които лъжат, да разпределят вниманието си между формулиране на твърдения и второстепенна задача“, каза в изявление професор Алдърт Вридж, от катедрата по психология в университета в Портсмут, автор на изследването.
„Нашето изследване показа, че истините и лъжите могат да звучат еднакво правдоподобно, стига хората, които лъжат, да имат добра възможност да помислят върху това, което казват. Когато възможността за мислене стане по-малка, истините често звучат по-правдоподобно от лъжите. Лъжите звучат по-малко правдоподобни от истините в експеримента, особено когато интервюираните трябваше да изпълнят второстепенна задача и им беше казано, че тази задача е важна.“
Прозрението дошло от проучване, публикувано в International Journal of Psychology & Behavior Analysis, от психолози от университета в Портсмут в Обединеното кралство.
5 ways to detect a lie.😀😀 pic.twitter.com/RBNsArcHll
— S E R G I O (@PasegaMara) June 8, 2020
Екипът събрал 164 души, за да участват в преживяването, при което първо ги попитали за нивата им на подкрепа или опозиция по различни спорни теми в новините, от COVID паспортите и имиграцията до Брекзит и Борис Джонсън.
След това участниците били разпределени на случаен принцип да казват истината или да лъжат. Когато били разпитани по три от темите, хората, които казвали истината, просто съобщавали за истинското си мнение по даден въпрос, докато тези, които трябвало да лъжат давали невярна информация за своите мнения.
След това изследователите трябвало да отгатнат кой е искрен и кой лъже. За да им се даде стимул, на участниците било казано, че имат шанс да спечелят парична награда, ако успешно убедят изследователите в своята позиция. Две трети от участниците били помолени също така да запомнят и да си припомнят регистрационния номер на автомобила по време на интервюто. На половината от тази група също било казано, че тази задача е особено важна.
Като цяло резултатите показват, че историите на лъжците се възприемат като по-малко правдоподобни и по-малко ясни от историите на казващите истината, особено когато на лъжещите била дадена второстепенната задача и им било казано, че тя е важна.
Here’s how to tell if someone is lying to you https://t.co/yPzdaJoj3z pic.twitter.com/NmL33cyPJY
— New York Post (@nypost) April 3, 2023
„Резултатите предполагат, че въвеждането на второстепенни задачи в интервю може да улесни откриването на лъжите, но такива задачи трябва да бъдат въвеждани внимателно“, обясни професор Вридж.
„Изглежда, че второстепенната задача ще бъде ефективна само ако хората, които лъжат, не я пренебрегват. Това може да бъде постигнато или като се каже на интервюираните, че второстепенната задача е важна, както било показано в този експеримент, или чрез въвеждане на второстепенна задача, която не може да бъде пренебрегната (като хващане на предмет, държане на някакъв обект във въздуха или шофиране в автомобилен симулатор). Второстепенните задачи, които не отговарят на тези критерии, е малко вероятно да улеснят разпознаването на лъжата.“
