Н а 31 март честваме паметта на св. Ипатий и на преподобния Аполоний.
Свети Ипатий бил родом от област Киликия, Мала Азия, и живял през III-IV век.
Бил известен със свят живот и дълбоко познаване на Свещените Писания, имал и благодат от Бог да върши чудеса. Избран за епископ на град Гангра в област Пафлагония (днес град Чанкъръ в Северна Турция), той бил един от 318-те свети отци, участвали в Първия вселенски събор. Съборът бил свикан от император Константин Велики през 325 г. в град Никея (днес Изник, Турция), за да се противопостави на ереста на александрийския свещеник Арий, който твърдял, че Синът Божи не е равен на Бог Отец и е Негово творение.
Още преди вселенския събор свети Ипатий усърдно учел християните в своята епархия на православната вяра,
за да избягват както арианските отклонения, така и дошлата в Мала Азия ерес на римския свещеник Новациан. Този еретик живял в III век и учил, че отпадналите от вярата по време на гоненията не трябва да се приемат отново в Църквата, ако се разкаят. Това негово мнение било подкрепено от мнозина на запад и се създал голям разкол в Църквата, макар православното учение за съгрешилите да е, че вратите на покаянието винаги са отворени за всички. Постепенно привърженици на Новациан се появили в разни части на империята. И когато свети Ипатий се завръщал в епархията си от събора в Никея, той бил нападнат и убит от еретици новацианци в 326 г.
Преподобният Аполоний бил родом от Египет.
Той от младини пожелал уединен духовен живот и се оттеглил в пустинята, където прекарал четиридесет години в монашески подвизи. Когато придобил духовен опит, Аполоний основал близо до Ермопол манастир, в който постепенно се събрали много монаси.
Преподобният Аполоний бил строг постник и молитвеник,
а неговия пример последвали и монасите в обителта му. Светият подвижник се упокоил в IV век.
