От какво са се страхували предците ни

Вендиго

Група мисионери йезуити отишла в страната на алгонкините – индианско племе в Северна Америка, живеещи в горските райони на р. Отава, през 1661 г. Йезуитска група вече е била там, но страдала от странна болест. Йезуитите, които дошли да заместят и подкрепят болните си братя останали шокирани. Те пишат:

„Тези бедни хора ... бяха заразени с болест, която ги правеше толкова гладни за човешка плът, че те се нахвърляха върху жените и децата, дори върху мъжете, като истински върколаци и ги поглъщаха, без да могат да се успокоят и да се заситят, винаги търсещи свежа плячка“. Мисионерите, които дошли първи, се били превърнали в канибали. Това е било нещо невъобразимо за християните, но племето на алгонкините познавало добре този ужас. Мъжете са били обладани от митологични същества, познати като Вендиго.

Вендиго са чудовища които се хранят с хора. Те приличат на мъже, които са умрели от глад, които са започнали да бродят по света след седмица на разлагане в гроба. Гладът на вендиго никога не може да бъде заситен. Най-вероятно просто мъжете са полудели от глад и са били принудени да станат канибали.