Потиснатите хора нямат право на глас. Ако сте израснали в потискаща репресивна атмосфера да говорите това, което мислите или да изразявате нуждите си би било опасно. Също така носите в себе си един много тежък вътрешен критик. В резултат на това като възрастен имате склонност да сдържите чувствата си. Когато имате импулс да говорите, прибягвате до детската си тенденция да мълчите и да потискате гласа си. Този сблъсък между импулса да се говори и импулсът за задържане предизвиква много напрежение и често се проявява в проблеми с гърлото и гласа. Воденето на дневник е чудесен начин да изложите вътрешния си критик и да започнете да говорите отново. Също така четенето на поезия на висок глас е начин да имате доверие във вашия собствен глас.
42-годишният херцог на Съсекс си спомня как преживял „срив на адреналина“ броени дни след пристигането си в Канада в края на 2019 г., след години живот в среда, която той описва като изпълнена със стрес