Коя всъщност беше тя?
Въпрос: вярно ли не осъзнавате, че със смъртта на Кралицата, а малко преди това и на Горбачов, това е моментът, в който XX век окончателно си отива?
***
В смисъл, че извън летоброенето има и друг вероятен исторически контекст? По същия начин, по който едни от най-умните историци твърдят, че 19-и век всъщност свършва през 1914 (след т.нар. “Belle Epoque”), когато Гаврило Принчип убива Франц Фердинанд и предизвиква Първата световна?
***
На мен лично ми хареса само едно нещо в бурята от есета и глупашки изброявания, свързани със смъртта на кралицата: то беше от Джеръми Кларксън.
***
Той, както обикновено, е чудесен: пита дали (аз също се смятам за англичанин, сори абаут дат, заклет англофил съм, живял съм в Лондон, обожавам и познавам тяхната култура) – че всичко в нашия живот, от първата целувка до първата ни работа, е било под „управлението“ на нашата кралица.
***
Която, въпреки разправиите и ПР-проблемите, беше нашата, която отстоява и държи мегадостойно на самата „британскост“. И то след като Британия, викторианската империя, над която уж слънцето не залязва, може да се превърне в нещо друго, в нещо, което преживява травматично края на колониализма, но и може да излезе от този исторически капан.
***
Самата Елизабет мина през най-различни кризи – от Чърчил (екзистенциална), през Макмилън и Уилсън (икономическа), през Тачър (която тя ненавиждаше), през лефтистите Блеър и Браун („дясна“ винаги), та до Торите напоследък (внимателна).
***
Но тя, през цялото това време, беше велик и благ политик, както подобава на жена, която е над всичко. Мъдра в свят, който все повече не цени мъдростта, особено след дигиталната революция.
***
Миналата година The Express съобщи, че брандът на кралицата е "по-голям от Nike, Ferrari и Pepsi", взети заедно. Само технологични титани като Apple, Amazon Google и Facebook са там горе, при Нейно Величество. Според това проучване кралицата е 23 пъти по-голяма от Бекъмови и три пъти по-голяма от Обама, когато се има предвид разпознаваемостта на марката и благоразположението към нея.
***
Образът на кралица Елизабет II е предимно благоприятен през годините на управлението ѝ като монарх. Консервативна в облеклото, с определени марки като чантите Launer London, тя беше известна с едноцветните си палта и подходящи шапки.
***
Фар. Нашият фар.
***
Нейната непоколебимост и постоянство бяха гаранция за всичко в един несигурен свят.
***
"Нейно Величество е доста приятно момиче", каза бъдещият сър Пол Маккартни още през 1969. И беше прав. Две момичета – Лиз и Тачър – спечелиха например фолклендската война.
***
Това е белегът за способността на кралицата да остане обединител и майка на нацията. Тя беше близо и същевременно толкова далеч. Тя беше далечна, но все пак беше до леглото ни и сякаш ни четеше приказка за лека нощ. Поне на нас, англофилите.
***
Както току-що отбеляза Джон Сърджънт, кралицата никога не е била интервюирана. Нито веднъж.
***
И именно тази "известна неизвестност" ни позволи да прехвърлим всичките си емоции върху нея.
***
Това е качество, присъщо на най-великите и трайни личности.
***
Тя също така имаше прекрасно чувство за хумор, нали епитомизираше самата Englishness. Особено скечът с мечето Падингтън по време на честванията на нейния юбилей, или онова с Джеймс Бонд (Даниъл Крейг) по време на Олимпийските игри в Лондон 2012.
***
Умелото съчетание беше винаги и изискано.
***
Винаги премерено и винаги балансирано.
***
Тя беше меката сила на британския дух. Дори след империята, влиянието на Великобритания по света е навсякъде.
Освен езика, Англия по нейно време ни даде хиляди изобретения, начело с интернет и самата попмузика.
***
А английският език властва над 2 милиарда говорещи. 25% от световното население.
***
Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото на британски монарх и второто най-дълго на монарх на суверенна държава. Към момента на смъртта си Елизабет е кралица на четиринадесет кралства от Британската общност в допълнение към Обединеното кралство, всички от които са част от Британската общност - 54-членна група от бивши британски колонии.
***
Втората световна е най-важният формиращ опит за бъдещата кралица. Опитът ѝ като автомеханик в ATS (Auxiliary Territorial Service - женската армейска служба) и участието й в разчистването на Лондон след немските бомбардировки я направи „кралицата на народа“.
***
Имаше и разправии, разбира се. В началото на 90-те споровете относно освобождаването на кралицата от данък върху доходите принуждават Короната да промени финансовите си условия, така че да плаща като всички останали. Сплетните и скандалите около по-младите кралски особи доведоха до разводите на принц Андрю, принцеса Анна и - най-пагубният от всички - принц Чарлз, новият крал. Кралицата определи 1992 - в разгара на скандалите - като "annus horribilis".
***
Но да сме честни: тя преживя и се държа мега достойно при всички разправии и нещастия в кралското семейство – от развода и смъртта на Даяна до злополучния брак на внука Хари с Мегън Маркъл. Остана, разбира се, и усещането, че тя не одобрява нищо от това, но това някак я направи още по-симпатична.
***
Накратко: кралица Елизабет държа короната над партийната политика, но винаги беше напълно ангажирана с политическия процес. Твърдо вярваща в Британската общност, дори когато собствените ѝ министър-председатели (от Чърчил през Макмилън до Борис Джонсън) не й вярваха. Още един бивш премиер - Харълд Уилсън - впрочем отбеляза, че да присъстваш на седмичната аудиенция с нея неподготвен е все едно да те хванат в училище, че не си си написал домашното. Широко разпространено е и мнението, че отношенията ѝ с Маргарет Тачър са били трудни.
***
Въпреки това тя преведе всичко британско от краха на Империята до истинската демокрация, била тя лефтиска (Блеър) или „торисктка“ (Камерън, и особено сега Лиз Тръс).
***
God bless her, and now God save the King.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
