205

Пет партии влизат в следващия парламент, според данните от национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг, направено между 12 и 18 април сред 1014 души.

Според проучването ГЕРБ получава 24,1%, "Коалиция за България" - 18,2%, ДПС - 6,1%, "Атака" - 4,8%, и "Движение България на гражданите" - 4,4%.

Павлов прогнозира, че в 42-то Народно събрание ГЕРБ ще имат 93 депутатски места, "Коалиция за България" - 75, ДПС - 37, "Атака" - 19 и "Движение България на гражданите" - 16.

Според социолога при тази конфигурация за съставяне на правителство трябва да се разберат поне три парламентарни групи, но заради негативната асоциация на "тройна коалиция" кабинетът вероятно ще бъде етикетиран като програмен.

Под четирипроцентната бариера остават коалициите ДСБ-БДФ - 1,2%, и СДС - 1%, както и РЗС - 0,7%.

Павлов очаква на 12 май да гласуват между 3,5 и 4 млн. българи.

46,1 на сто от анкетираните прогнозират , че ГЕРБ ще спечели най-много гласове, а 22, 6 на сто очакват същото за "Коалиция за България".

42, 4 на сто предпочитат формацията, на която симпатизират, да направи коалиционно правителство, ако не може да състави самостоятелно, а 25,1 на сто биха искали да остане в опозиция.

Най-предпочитан коалиционен партньор е "Движение България на гражданите" - 13,1%, следвано от ГЕРБ - 9,8%, и "Коалиция за България" - 9,6%.

За 22,6% от анкетираните най-подходящ премиер е Бойко Борисов, 7,6% биха посочили
Сергей Станишев, а 6,7% - Пламен Орешарски.

Като най-големи успехи на ГЕРБ анкетираните посочват строежа на магистрали и пътища - 30,2%, управлението на вропейски средства - 9,6%, строителството на бществени сгради - 4,5%, а като неуспехи - ниските доходи - 18, 4%, безработицата - 15%, и слабата социална политика и здравеопазването - съответно 8,8 и 8,7%.

16,5% от запитаните очакват изборите да бъдат честни, 43,3% смятат, че ще има нарушения, но няма да повлияят на резултата, а 26,3% се опасяват от големи нарушения, които могат да изменят резултатите.

Мнозинството - 83,9 на сто, заявяват, че не биха приели да гласуват за дадена политическа сила срещу заплащане. 0,4 на сто биха се съгласили да продадат вота си за не по-малко от 50 лв., 2,3% - за поне 100 лв., 2,5% - за минимум 200 лв., а 4,1% вдигат цената до поне 500 лева.

Павлов посочи, че освен твърдо решилите да гласуват, които са около 50 - 55%, има още 5 до 10%, които се очаква да отидат до урните, но те в момента се колебаят - тези хора в последния момент ще решат дали и за кого да гласуват.

Той отчете, че общото настроение сред хората е недоволство от политиците.

"Близо 90% от тези, които ще гласуват, ще гласуват отново за партии, които бяха представени и в последния парламент. Парламентарно представените партии, които би трябвало да събират фокуса на недоволството, така изглеждаше и след протестите - искаха се нови партии, нови лица и т.н., но новите партии не събират подкрепа, подкрепа си събират досегашните парламентарно представени партии. Това е един от парадоксите", каза Павлов.

Той отчете, че засега не се забелязва голяма промяна на картината в резултат на предизборната кампания.

Такава, каквато беше картината непосредствено преди разпускането на Народното събрание, подобна е и сега, каза Павлов.