Е динствените възможности българите да се порадват на нови паркове след масираното застрояване на големите градове през последните двадесет години са междублоковите пространства, градините на покривите и вертикалните паркове по стените на панелките.
Опция са и вертикалните озеленителни системи край натоварените булеварди, коментира за БТА председателят на управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти проф. Йордан Кулелиев.
По думите му Столичната община е обмисляла да направи зелени шумоизолиращи стени край Борисовата градина и край блоковете в участъка от "Орлов мост" до хотел "Плиска" от лявата страна на бул. "Цариградско шосе" в посока летището.
За жителите на панелните комплекси
възможен вариант да се насладят на зеленина са вертикалните градини. Квадратният метър на подобни съоръжения излиза средно по около 25 лева.
В сумата е включена конструкцията край стената на блока - мрежата, системата за напояване и вечнозелените растения. Тя варира според избора на растителността, която да краси "глухите" стени на блоковете.
За изграждането на такива градини е необходим проект от ландшафтен архитект, одобрение от общината и най-важното - съгласие на етажната собственост.
Ефектът от пълзящите градини е чист въздух, намалено запрашаване и естетиката
но реално това не е парк. Хората предпочитат да си санират панелките, като обикновено се опасяват
от мушици и други животинки, които биха се населили в растителността - но това, според специалиста, е напълно несериозно опасение.
Единствената опасност е да се компрометира стената на сградата, но и това се избягва, защото конструкциите са на отстояние от нея, посочи Кулелиев.
Засега вертикални градини има в иракското посолство и в сградата на Ръководство въздушно движение, където е изградена 12-метрова водна стена, в чиято основа има растителност, но никой освен работещите там не може да се любува на градината.
Покривното озеленяване излиза по-скъпо
По-скъпо излиза покривното озеленяване и затова то се поръчва основно от собственици на еднофамилни жилища, административни сгради и хотели, и при това на едно-две места.
Предизвикателство за ландшафтните архитекти са и парк-хотелите. Голяма част от местата за настаняване, които се титулуват като такива, реално не отговарят на критериите за парк-хотели, посочи Кулелиев. Според него
"да сложиш няколко кашпи със зеленина, не прави хотела ти парк"
Специалистът смята, че трябва да има паркоустрояване на прилежащите терени, вътрешна градина, а защо не и вертикална зеленина.
Той обаче уточни, че норматив колко да са зелените площи, за да може такива хотели да се нарекат парк-хотели, няма.
Типичен пример за парк-хотел в София е "Москва", а еталон е Международният дом на журналистите във Варна, даде примери архитектът.
Районите край плажовете също не предполагат възможностите за нови паркове,
заради застрояването им. Специалистът напомни, че "Слънчев бряг" е проектиран за 5000 летуващи, а нормативът за спокойно плажуване е между 5 и 8 кв.м на човек.
"След това станаха 10 000 легла, после 40 000, а сега са 360 000 легла на 5,5-километрова плажна ивица. Ако се приложи нормативът, излиза, че на плажа могат да почиват максимум 40 000 души, да не говорим за изграждане на нови паркове", коментира ландшафтният архитект.
