-
Жестокото убийство на 17-годишната Мирослава от Перник е още едно
доказателство, че мотивът живот срещу или заради много пари започва да
доминира в черната хроника. Съгласен ли сте, г-н Александров?
-
Тази трагедия за пореден път ни кара да си дадем сметка колко са
уязвими индивидите и семействата в България, независимо от социалния им
статус. В аморални и дезинтегрирани общности с неефективни институции
късметът - в случая неочакваното забогатяване - лесно може да се
превърне в нещастие. Едно от страшните послания на този случай е, че
човешкият живот е напълно обезценен.
Самото приравняване на
живота към обект на материална размяна показва срив на цялата ценностна
йерархия, върху която е изградено всяко жизнено общество и която
дефинира живота като безусловна и висша ценност. Ние берем плодовете на
една деградирала култура на озверели хора с примитивни страсти, които
трябва да бъдат удовлетворени веднага и на всяка цена.
И които не
могат да бъдат удържани от обичайните социални, морални или религиозни
норми, а единствено от репресивната власт на държавата. Т.е. между
желанието и престъплението стои само полицията...
-
Общественият гняв се прицели и в премиерските реплики за пържолките като
награда за кучето, открило безжизненото тяло на Мирослава, също - в
поисканото извинение от роднините й към полицията в деня, когато узнаха
за смъртта й...
- Брътвежите на Борисов са типични за
човек под тежък стрес, който започва да губи връзка с обществените
настроения и самонадеяно изрича каквото му дойде наум. Досега
неадекватните словоизлияния на премиера минаваха метър и дори се
харесваха на опростачената част от нацията.
Гневната реакция е
нещо ново, и не защото Борисов този път надмина себе си, а защото
отчаянието от моралната безпътица нараства стремително. И както
обикновено общественият гняв е зле прицелен - разгневяваме се на рупора
на нашата собствена простотия.
Поведението на Борисов в най-лошите
си измерения е просто еманация на безочието, цинизма и арогантността,
които владеят нашите умове и нашия живот. По силата на своята
харизматична връзка с електората той прави тези отблъскващи
характеристики особено видими, като ги отиграва публично в собствена
полза.
Тоест, когато се възхищаваме или се гневим на премиера, ние
всъщност харесваме или мразим някаква част от себе си, с която се
идентифицираме през него. Това, че толерантността към неговите изцепки
намалява, говори добре за нацията.
- Дали протестът срещу полицията е знак за нарастващо недоволство от властта?
- По-скоро е акт на отчаяние. Този случай е емблематичен за хала на нашето общество с пълната безнадеждност, която излъчва.
Той
концентрира всички аспекти на безутешното битие на българите - има
убийство, има самоубийство, има институционален хаос и безпомощност,
управленско безхаберие, политическо дебелоочие, дори самото престъпление
е куцо: мотивите са безумни, изпълнението - зверско, прикриването -
нескопосано.
Т.е. виждаме една нежизнеспособна, себеразрушителна
общност във всичките й проявления - социално, институционално,
политическо, морално. Въпреки всичко протестът е някакъв опит да се
накара полицията да заработи по предназначение. Ако станем свидетели и
на протест срещу рецидивиращия полицейски произвол, това ще е повод за
надежда.
- Има ли други поводи за надежда?
-
Разбира се. Например дебатът, който възбуди новият закон за детето, в
чието изработване участваха широк кръг организации и експерти и който се
опитва да следва най-добрите европейски образци. Този закон дефинира
детето като автономен субект на човешки права и отхвърля провалените
патриархални вярвания за природата на детството, върху които се крепи
безкритичната родителска власт. Предвижда и подкрепа за родителите, за
да отглеждат децата си съгласно възприетите в развитите страни стандарти
за благополучно детство.
При все това този закон разбуни духовете
и предизвика параноидни интерпретации като тази, че държавата се кани
да наказва родителите, да им налага как да възпитават децата, да
национализира децата и прочее глупости.
Тази реакция ясно
показа, че в обществото битува дълбоко недоверие към добрите намерения
на държавните институции, от една страна, и дълбоко неразбиране за
ролята на родителската грижа в процеса на човешкото развитие, от друга.
Но самият факт, че тези въпроси бяха повдигнати и предизвикаха такова
обществено вълнение, е добра новина, защото ни приобщава към
цивилизования свят, където този дебат се води вече от половин век.
Друг повод за надежда е лекотата, с която протестиращите еколози наложиха мораториум върху добива на шистов газ.
- Това обаче бе изтълкувано като добре платен пиар в полза на "Газпром".
-
В "Газпром" навярно потриват доволно ръце, а нищо чудно и да са дали
някой лев, на тях им се намират. Но аз познавам организаторите на тази
акция, и уверявам ви, сред тях няма нито един агент на "Газпром".
Тези
хора са мотивирани изцяло от идеалистични подбуди и в най-лошия случай
могат да бъдат обвинени в екологичен фанатизъм...
- Как тълкувате бързата развръзка?
-
За мен това е знак за упадъка на американското влияние в България.
Моята хипотеза е, че в резултат на систематично практикувания двоен
стандарт на американското посолство САЩ безвъзвратно загуби ореола си на
морален лидер. Не можеш да мериш с различна мярка удобните ти
корпорации и политици и всички останали и да очакваш да ти имат доверие.
В
момента подозрението към американските интереси в България е точно
толкова силно, колкото към руските...
----------------
Цялото интервю с Харалан Александров четете в 24chasa.bg
Източник:
БГНЕС
