- Тази трагедия за пореден път ни кара да си дадем сметка колко са уязвими индивидите и семействата в България, независимо от социалния им статус. В аморални и дезинтегрирани общности с неефективни институции късметът - в случая неочакваното забогатяване - лесно може да се превърне в нещастие. Едно от страшните послания на този случай е, че човешкият живот е напълно обезценен.
Самото приравняване на живота към обект на материална размяна показва срив на цялата ценностна йерархия, върху която е изградено всяко жизнено общество и която дефинира живота като безусловна и висша ценност. Ние берем плодовете на една деградирала култура на озверели хора с примитивни страсти, които трябва да бъдат удовлетворени веднага и на всяка цена.
И които не могат да бъдат удържани от обичайните социални, морални или религиозни норми, а единствено от репресивната власт на държавата. Т.е. между желанието и престъплението стои само полицията...
- Общественият гняв се прицели и в премиерските реплики за пържолките като награда за кучето, открило безжизненото тяло на Мирослава, също - в поисканото извинение от роднините й към полицията в деня, когато узнаха за смъртта й...
- Брътвежите на Борисов са типични за човек под тежък стрес, който започва да губи връзка с обществените настроения и самонадеяно изрича каквото му дойде наум. Досега неадекватните словоизлияния на премиера минаваха метър и дори се харесваха на опростачената част от нацията.
Гневната реакция е нещо ново, и не защото Борисов този път надмина себе си, а защото отчаянието от моралната безпътица нараства стремително. И както обикновено общественият гняв е зле прицелен - разгневяваме се на рупора на нашата собствена простотия.
Поведението на Борисов в най-лошите си измерения е просто еманация на безочието, цинизма и арогантността, които владеят нашите умове и нашия живот. По силата на своята харизматична връзка с електората той прави тези отблъскващи характеристики особено видими, като ги отиграва публично в собствена полза.
Тоест, когато се възхищаваме или се гневим на премиера, ние всъщност харесваме или мразим някаква част от себе си, с която се идентифицираме през него. Това, че толерантността към неговите изцепки намалява, говори добре за нацията.
- Дали протестът срещу полицията е знак за нарастващо недоволство от властта?
- По-скоро е акт на отчаяние. Този случай е емблематичен за хала на нашето общество с пълната безнадеждност, която излъчва.
Той концентрира всички аспекти на безутешното битие на българите - има убийство, има самоубийство, има институционален хаос и безпомощност, управленско безхаберие, политическо дебелоочие, дори самото престъпление е куцо: мотивите са безумни, изпълнението - зверско, прикриването - нескопосано.
Т.е. виждаме една нежизнеспособна, себеразрушителна общност във всичките й проявления - социално, институционално, политическо, морално. Въпреки всичко протестът е някакъв опит да се накара полицията да заработи по предназначение. Ако станем свидетели и на протест срещу рецидивиращия полицейски произвол, това ще е повод за надежда.
- Има ли други поводи за надежда?
- Разбира се. Например дебатът, който възбуди новият закон за детето, в чието изработване участваха широк кръг организации и експерти и който се опитва да следва най-добрите европейски образци. Този закон дефинира детето като автономен субект на човешки права и отхвърля провалените патриархални вярвания за природата на детството, върху които се крепи безкритичната родителска власт. Предвижда и подкрепа за родителите, за да отглеждат децата си съгласно възприетите в развитите страни стандарти за благополучно детство.
При все това този закон разбуни духовете и предизвика параноидни интерпретации като тази, че държавата се кани да наказва родителите, да им налага как да възпитават децата, да национализира децата и прочее глупости.
Тази реакция ясно показа, че в обществото битува дълбоко недоверие към добрите намерения на държавните институции, от една страна, и дълбоко неразбиране за ролята на родителската грижа в процеса на човешкото развитие, от друга. Но самият факт, че тези въпроси бяха повдигнати и предизвикаха такова обществено вълнение, е добра новина, защото ни приобщава към цивилизования свят, където този дебат се води вече от половин век.
Друг повод за надежда е лекотата, с която протестиращите еколози наложиха мораториум върху добива на шистов газ.
- Това обаче бе изтълкувано като добре платен пиар в полза на "Газпром".
- В "Газпром" навярно потриват доволно ръце, а нищо чудно и да са дали някой лев, на тях им се намират. Но аз познавам организаторите на тази акция, и уверявам ви, сред тях няма нито един агент на "Газпром".
Тези хора са мотивирани изцяло от идеалистични подбуди и в най-лошия случай могат да бъдат обвинени в екологичен фанатизъм...
- Как тълкувате бързата развръзка?
- За мен това е знак за упадъка на американското влияние в България. Моята хипотеза е, че в резултат на систематично практикувания двоен стандарт на американското посолство САЩ безвъзвратно загуби ореола си на морален лидер. Не можеш да мериш с различна мярка удобните ти корпорации и политици и всички останали и да очакваш да ти имат доверие.
В момента подозрението към американските интереси в България е точно толкова силно, колкото към руските...
----------------
Цялото интервю с Харалан Александров четете в 24chasa.bg
Източник: 24chasa.bg
Последвайте ни
