„Ръководството на БТА изразява недоумение от днешното поредно абсурдно решение на правителството, с което агенцията е извадена от списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност на страната. Това е прецедент в историята на БТА, прецедент с неясни мотиви", се казва в становище на БТА, разпространено до медиите.
Въпросът е обаче, че това не е нищо ново в разбиранията и на трите политически сили в провалилото се и отиващо си правителство.
И катастрофиралият Станишев, и феодалът Доган, и дори „подалият оставка" Сакскобургготски имат основание да не обичат особено националната информационна агенция. То е в традицията на ръководените от тях организации.
БСП, чрез застреляния Луканов, се опита да унищожи БТА още през януари 1991 г., когато узна, че агенцията няма да му се подчинява - нито лично на него, нито на партията му. Всемогъщият по онова време спасител на комунистическата номенклатура и нейните капитали просто спря финансирането за агенцията, предвидено в държавния бюджет.
Но БТА взе че оцеля.
Доган и Сакскобургготски се опитаха да превърнат БТА в тяхна послушна овчица и пратиха да я управлява едно недоразумение. Той се захвана да върши такива глупости, че за първи и единствен път в историята на институцията - един от знаците на българската държавност - кротките, старателни и анонимни в труда си бетеанци излязоха на масов протест и доказаха (и с документи) нелепото, но и опасно поведение на Стоян Чешмеджиев.
Дори Ахмед Доган, чийто избраник беше натрапникът, се видя принуден да наруши хатъра си. Шамарът за властта беше такъв, че отказа завинаги Емел Етем от „експертна" дейност в медиите - Чешмеджиев, по-късно осъден за далавери в други сфери, беше лично неин избор.
И БТА пак оцеля.
Тогава беше избрано сегашното ръководство на БТА, което направи чудеса, за да се хареса на всички в управляващите коалиции, но изглежда все е успявало и да дразни някого...
Важно е тук да се каже, че през последните 20 години няма парламентарно мнозинство и правителство, които да не са опитвали настойчиво, понякога и ултимативно, да искат от БТА разпространяване на информация в услуга на властта и премълчаване на публикациите, особено в чужбина, които сочат провалите на управляващите.
Мисля, че с едно изключение - ръководството на агенцията по време на злополучния Жан Виденов - властта винаги е намирала повод да недоволства от независимата информационна дейност.
И БТА винаги оцелява.
Междувременно минаха години, светът се промени неузнаваемо и категорично се сринаха възможностите каквато и информация да остане скрита-покрита, но повечето български професионални политици някак трудно разбират това.
Цензурата и всякакви поверителни форми на информация бяха ликвидирани в практиката на БТА още през 1990 г. - за първи път в историята на създадената през 1898 г. институция.
Това не харесва на нито една власт. И когато не успее да налага волята или инатът си - властта става отмъстителна.
Струва ми се, че в сегашното правителствено решение има идея националната информационна агенция да бъде ударена финансово. Но ми се струва също така, че из хладните коридори на Министерския съвет излиза духът и на друга мухлясала амбиция: дайте да ликвидираме тази все още мощна информационна институция, така ще ни е по-лесно да принуждаваме по един или друг начин всички медии да се подчиняват.
Бившата власт, бъдеща опозиция - БСП и ДПС - сигурно имат за какво да си отмъщават на БТА. И имат много по-сериозни основания да се боят от независима медия с няколко стотици други медии, които ползват и тиражират нейния независим от партийни цветове информационен продукт.
Но, дано да греша и вчерашното решение да е просто една глупост...
---------------------------------------------------------------
Авторът - Панайот Денев - е работил 28 години в БТА като репортер, зам. - генерален (1991-1993) и генерален (1997-2002) директор.
Източник:
netinfo
