Тихомир Безлов: Всички вътрешни министри трябва да са в ситуацията на Цветанов

"В България се злоупотребява с използването на специални разузнавателни средства и особено активни са не политиците, а корпорациите, банки, богати частни лица. В България се използват поне няколко мрежи за набиране на такъв тип информация. Обикновено използват бивши и настоящи полицаи", каза Тихомир Безлов, главен експерт от Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за Агенция "Фокус".

- Как ще коментирате това, че прокуратурата каза, че няма престъпление в записите на Мирослав Найденов, бившият премиер Бойко Борисов и бившият прокурор Николай Кокинов?

- Беше ясно в началото, че няма как да е престъпление това, защото просто записът е нелегален, освен ако човекът, който го е направил не свидетелства. Много е сложно да признае, че е извършил престъпление и т.н. Доста е сложно като казус и в нашите условия е много трудно да се обяви за престъпление.

- Проверката не е установила да има изтичане на класифицирана информация независимо, че от подслушания разговор става ясно, че бившият премиер Борисов съобщава на някого предварително резултатите от прокурорското разследване за незаконното подслушване осъществявано от МВР, това само по себе си не е ли престъпление?

- Да, но трябва да се докаже. Освен това, по всякакъв начин може да научите какъв е резултатът на прокуратурата и някой да ви прати имейл и да каже анонимно "ето това е". Тази игра е безкрайна.

- Все още не е установено кой е поставил записващото устройство. В какви насоки върви разследването според вас?

- Ако изхождаме от опита и се опитваме да припомняме и си позволим да обобщаваме, през 90-те на мода бяха досиетата. Този, който ги познаваше и държеше можеше да направи много за себе си и приятелите си. С времето, обаче те ставаха все по-безполезни.

Така дойде времето на СРС. По време на голямата приватизация (1999 - 2001 г.) според мен се разви огромен пазар. Стигна се до "стабилни цени", например - касетка 200 лв. Не знам по какви причини за политически цели рядко се ползваха.

Първият голям скандал бе с бившия главен прокурор Никола Филчев. След това се появиха снимки от яхти, дискове, флашки и т.н. Не говоря за обикновени записи с джиесем, случайно записани от медиите лични разговори. Аз не се сещам някога да е станало известно кой и защо е пуснал някое от изброените СРС-та. Ако сравняваме сега нашите скандали с последните световни скандали, или преди - с документите, изтекли през "Уикилийкс" - там източниците винаги са известни. При нас - никога.

Разликата е, че при нас всичко остава в задкулисието.

- Вчера Цветан Цветанов беше разпитван във връзка с неупражнен контрол върху служителите на СДОТО, които са осъществявали използване на специални разузнавателни средства?

- По тази логика трябва всички вътрешни министри от 1990 г. вероятно трябва да са в същата ситуация. Цветанов едва ли е променил нещо драстично в правилата. Вероятно с темата за контрола всеки министър може да бъде обект на обвинение.

На мен ми се струва, че това е една стара дискусия, къде са границите на контрола, къде е политическата отговорност, къде е наказателната. За тези 23 години аз не се сещам някой министър да е понесъл наказателна отговорност.

- Злоупотребява ли се с използването на разузнавателните средства в България?

- Да, злоупотребява се с използването на специални разузнавателни средства и особено активни са не политиците, а корпорациите, банки, богати частни лица. В България се използват поне няколко мрежи за набиране на такъв тип информация. Обикновено използват бивши и настоящи полицаи.

- Трябва ли да се промени законът за специалните разузнавателни средства?

- Има много чужди експертизи, които твърдят, че немалък брой български закони са добри, но проблемът е изпълнението, контролът и систематичността. С това, че в момента се премества СДОТО от МВР някъде другаде, не се решава проблемът.

Проблемът е как ще се контролира ефективно дейността на новата структура. Контрол не се постига, като напишем дълъг закон и още по-дълъг правилник за прилагането му. Основният проблем е как да измислим реален, а не абстрактен механизъм, който да работи в нашите условия. Например, не знам как едни от най-опитните в следенето полицаи държавата ще ги следи. Как хората, които цял живот вербуват агентурата, ще ги направим агенти и те ще ни разправят за злоупотребите си с агентурите.