В ампирската митология не е нещо ново за България. Проблемът, с който се сблъскват днешните български археолози, обаче е в каква пропорция да смесят истина, лъжа и сензация, за да се получи примамлив туристически коктейл, който в същото време да не причинява махмурлук на учените, коментира сп. "Тайм".
Изданието цитира проф. Николай Овчаров, според когото всеки исторически факт, легенда или мит, който е интересен и сензационен, трябва да се използва.
Археологът все пак уточнява, че в случая с вампирите се страхува от прекаленото опростяване и отклоненията от научното обяснение на ритуалите.
След като е посетил замъка на граф Дракула в румънския град Бран, професорът продължава да смята, че героят на Брам Стокър не е нищо повече от литературна метафора и спомен за един много кръвожаден тиранин.
Но какво да кажем за конкурентите на Дракула в България?
Миналата година в Созопол археолозите разкопаха гроб на аристократ, в чийто гръден кош е било забито желязно острие. Според директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, когото "Тайм" нарича "експерт по вампири", скелетът е на черноморския пират Кривич.
Находката беше показана в НИМ и се радваше на завиден интерес, а след излагането ѝ в созополския музей туристите в черноморския град са се увеличили три пъти.
За находката писаха и редица големи световни медии, сред които агенция "Франс прес", Би Би Си, "Дискавъри нюз", "Нешънъл джиографик" "Вашингтон пост", "Фокс нюз", руски и балкански издания.
Кривич става повод за конфликт между двамата конкуриращи се "експерти по вампири".
Проф. Овчаров, който е документирал над 20 погребения, силно отклоняващи се от християнските традиции заради способи, пречещи на тялото да "стане от гроба", е убеден, че след като си свършат работата, археолозите трябва да погребат костите наново.
Проф. Димитров като директор на музей обаче смята, че препогребването трябва да стане, след като стихне интересът към находката.
Подобни казуси са намерили решение в по-опитната във вампирско отношение Румъния. Там костите се препогребват, но се правят реплики, възстановки на археологическите обекти, интерактивни презентации и др.
Отворен остава въпросът доколко е целесъобразно да се примамват туристите с кич, както и дали подобни компромиси с достоверността, макар и полезни за туризма, не причиняват вреди на науката.
