Още си спомням, макар и бегло, рекламата по телевизията, която се въртеше в средата на ’90-те. Една чешма, която капе, а след това и леко назидателният тон: Пестете водата! Защо да я пестим, когато имаме толкова много, чудех се аз с детската ми наивност. Когато и да завъртиш кранчето, водата потича. А и нали ние сме богата на водни ресурси държава, се казва в учебниците по Природознание. В герба на София има минерални извори, от всяка планина извират толкова много реки, които трябваше да помним къде се вливат. Тогава защо някой се тревожеше за капещата чешма?

Научих по-късно, през летата, които прекарвах с баба ми и дядо ми в Благоевград. През града тече р. Бистрица, а едно от любимите ми места винаги са били фонтаните в градската градина. Още едно кътче, където водата блика изпод краката ни. Но когато човек се вгледа внимателно, ще забележи, че коритото на Бистрица, прокопано през града, е широко, а мостовете са на най-малко 10 м от нивото на реката. Все още са останали хора, които си спомнят ужасното наводнение от 1954 г., когато неудържимата река е носела цели къщи, сякаш са хартиени лодки. И както след повечето бедствия, хората с мрачна решителност си казали: никога повече. При възстановяването мостовете били вдигнати значително по-високо, а коритото разширено, за да поеме дори поройни дъждове. Затова днес реката изглежда някак незначителна там долу, на дъното. Като малко бистро поточе, сгушено в голямо каменно легло.

През летата преди 15-на години обаче, мнозина следяха Бистрица с притеснение. Само за няколко дни тя се преобразяваше. От река, в която децата ходеха да ловят риба с дълги дървени пръчки, с конец и кукичка накрая, тя се превръщаше в тясна бара, която немощно се стича между оголените камъни. Тук-там се образуваха локви застояла вода, които изсъхваха под палещото слънце. Онова слънце, което грее в южна България. Неумолимото.

Тогава сякаш за пръв път усещахме жегата в града. Застиналия въздух, леко димящия асфалт, невъобразимата горещина. Тогава идваше водният режим. Точно когато най-много ни трябваше вода. Всички семейства в блока измисляха налудничави схеми за пестене: кой кога да се къпе, колко често да се мият чиниите. Гледахме без жал как дърветата на двора бавно изсъхваха и претърсвахме небето за едно-единствено бяло облаче, което да ни даде надежда за дъжд.

Спасението обаче дойде. Отнякъде разбрахме, че в двора на една къща има чешма, която тече. Не много силно, но тече. Не ме питайте откъде и как – кладенец ли имаха хората в двора, някой водопроводчик ли нехайно беше оставил един кран отворен дори по време на режима – не знам. Знам само как целият квартал се събираше там и се извиваше дълга опашка от деца с кофи, туби и шишета. Родителите на повечето бяха на работа през деня, а и няма как да откажеш вода на дете, нали? Мисля си, че онези добри хора нямаше да откажат на никого. Пускаха ни всички да си напълним колкото можем вода, а на другия ден пак отваряха градинската порта. Честно казано, сигурно нямаше така добре да се опознаем със съседите си, ако не беше режимът. Както казват, че трудностите сближават. Но и тази чешма не беше чудотворна – с всеки изминал ден струйката ставаше все по-тънка, но така и не ни изгониха. Онова семейство дели водата си с нас до последния ден. През различните години това беше различен ден: или последния ден на водния режим, или последния ден, в който имаха вода в двора си. В края на краищата оставахме на милостта на слънцето.

Сега си мисля колко ли тежко, направо непоносимо, ни се е струвало тогава. Да мъкнеш всеки ден вода и пак да не ти стига. Но всъщност сме били щастливци – това траеше няколко седмици през лятната ваканция. А хиляди деца ежедневно изминават километри под жежкото африканско слънце, вместо да ходят на училище, за да помогнат на семействата си да си набавят вода. По данни на ООН и СЗО, 783 милиона души нямат достъп до чиста питейна вода, а 2,5 милиарда души живеят при лоши санитарни условия, най-вече заради липсата на вода. Така че аз най-малко имам основание да се оплаквам. Въпросът е друг: трябва ли да изпитаме на свой гръб липсата на вода, за да се научим да я пестим?

За мен онези лета, въпреки режима, ще си останат скъп спомен. Но и днес, когато видя капеща чешма, се сещам за простичкото послание: пестете водата!

– Казаха ми да мисля позитивно. – И ти? – Седя и гледам сметките си… и си представям, че не са мои.
Прочети целия
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Жертвите на наводненията в Индонезия вече са най-малко 883

Жертвите на наводненията в Индонезия вече са най-малко 883

Свят Преди 29 минути

Над 500 души са в неизвестност

Заради завишени нива на уран в питейната вода: Харманли и две села минават на водоноски

Заради завишени нива на уран в питейната вода: Харманли и две села минават на водоноски

България Преди 2 часа

Във връзка с установеното отклонение питейната вода се определя като негодна за консумация

Денков: Доверието е счупено, затова този начин на управление трябва да бъде наказан

Денков: Доверието е счупено, затова този начин на управление трябва да бъде наказан

България Преди 3 часа

"Имаме нужда от избори, които да преосноват Народното събрание като състав", подчерта той

Каквото похарчиш на Никулден, се връща тройно: Забравената традиция с неочакван смисъл

Каквото похарчиш на Никулден, се връща тройно: Забравената традиция с неочакван смисъл

Любопитно Преди 4 часа

Светецът, който владее морето, пази рибарите – и има изненадващо модерно присъствие

Лошото време все още не позволява евакуация на екипажа на танкера, заседнал край Ахтопол

Лошото време все още не позволява евакуация на екипажа на танкера, заседнал край Ахтопол

България Преди 4 часа

"Корабът към момента е стабилен, но морето е твърде бурно и не позволява извършването на спасителната операция", заяви директорът на ГДГП

МНС: Заповедта за арест на Путин ще остане в сила, дори ако бъде гласувана обща амнистия

МНС: Заповедта за арест на Путин ще остане в сила, дори ако бъде гласувана обща амнистия

Свят Преди 4 часа

Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд и неведнъж е отхвърляла обвиненията във военни престъпления

При среднощна атака: Над 116 украински дрона са свалени над Русия

При среднощна атака: Над 116 украински дрона са свалени над Русия

Свят Преди 5 часа

Атакувани са над 10 руски региона

Недоволни граждани отново излязоха на протести в няколко града у нас

Недоволни граждани отново излязоха на протести в няколко града у нас

България Преди 5 часа

Те бяха категорични, че няма да спрат с демонстрациите, докато не падне правителството

5 тайни за трайност на парфюма през целия ден

5 тайни за трайност на парфюма през целия ден

Любопитно Преди 6 часа

Трайността на парфюмите зависят от прости тайни за нанасяне на аромата и подготовка на кожата

,

7 нетрадиционни рецепти за Никулден, които не са шаран

Любопитно Преди 6 часа

Време е да излезем от традицията – българите търсят нови вкусове за празника

"Мислех, че полудявам": Военна пропаганда в руското училище

"Мислех, че полудявам": Военна пропаганда в руското училище

България Преди 6 часа

Близо 200 хиляди учители в Русия са напуснали работа за две години

Мирослав Великов е победителят в “Игри на волята” 7

Мирослав Великов е победителят в “Игри на волята” 7

Любопитно Преди 14 часа

Той надделя над аниматора Калин и IT специалиста Алекс в ожесточен финален сблъсък