Изследването обхваща периода 2005-2010 г. и включва 38 широкоразпространени видове птици.
Сред видовете, при които се наблюдава най-голямо намаление, са черен бързолет (с 66%), домашно врабче (с 42%), обикновен скорец (с 41%), гургулица (с 33%) и папуняк (с 29%).
За пръв път, обаче, са установени два вида със стабилно състояние на популацията - селската лястовица и южния славей.
Единствените с положителна тенденция са голямото белогушо коприварче (126%) и гривяка (73%).
Като основни причини за отрицателния прираст на птиците в земеделските земи се посочват разораванията на земите, премахването на храстите и намаляването площта на пасищата след влизането на България в ЕС и прилагането на общата селскостопанска политика.
По този начин се разрушава естествената им среда, посочват природозащитниците.
Това влияе и на редките видове птици у нас, отбелязват още от БДЗП, като дават за пример белоопашатия мишелов. Двойките от този вид са намалели от 16 през 2007 г. на седем през 2011 г.
От дружеството смятат, че трябва да се разработят по-гъвкави агроекологични дейности съобразно изискванията на видовете и структурата на местообитанията им в България.
Например, за поддържане на пасищата не е необходимо премахване на храстите, посочиха експертите.
Въпреки това данните сочат, че в България запазването на популациите на птици в земеделските земи е значително по-добро, отколкото в Западна Европа.
Схемата за следене на обикновените видове птици е част от националната система за наблюдение на биологичното разнообразие.
Тя е организирана от БДЗП и е част от общоевропейската схема за мониторинг на широко разпространените видове птици.
Източник: БДЗП, БТА
Последвайте ни
