Б еше вид героично посрещане, каквото френският президент Еманюел Макрон рядко получава в родината си напоследък.
Докато се придвижваше към трибуната на Общото събрание на ООН в понеделник, френският президент изглеждаше по-спокоен, отколкото през последните месеци, като спря за кратка шега с датския министър на външните работи Ларс Льоке Расмусен.
И изглеждаше, че се наслаждава на продължителните аплодисменти, които последваха след края на около 30-минутната му реч, по време на която той направи страстен призив да "се въздаде справедливост на палестинския народ и по този начин да се признае държавата Палестина".
За заетия 47-годишен лидер, затънал в "annus horribilis" (ужасна година - в превод от латински ез. - бел.ред.) на непопулярност и разпадащи се правителства в Париж, моментът му в Ню Йорк бе повече от добре дошла пауза от постоянните освирквания на опоненти от крайната левица и крайната десница у дома.
Беше шансът на Макрон да следва стъпките на политици преди него, които използваха ООН като сцена за изявления на смела независимост от САЩ (и в този случай от Израел).
Спомнете си строго формулираното изказване на Доминик дьо Вилпен в Съвета за сигурност на ООН през 2003 г., когато тогавашният външен министър критикува маршът на Вашингтон към война в Ирак и заяви, че Париж няма да участва.
Macron defies Trump, revives ghost of Gaullism with push for Palestinian statehood https://t.co/HrPcWCl1EQ
— Roger Rosich (@rogeRosich) September 23, 2025
Неговата демонстрация на непокорство остава връхна точка за мнозина французи, които смятаха, че дьо Вилпен смело е канализирал духа на генерала Шарл дьо Гол за самостоятелни действия пред по-мощен съюзник.
И несъмнено това е било в съзнанието на Макрон и неговите съветници, докато търпеливо организираха момента в понеделник, процес, който отне месеци и включва десетки дипломатически срещи в няколко държави, за да се координира формалното признаване на палестинска държава.
Няма значение, че речта на дьо Вилпен не накара Вашингтон да преосмисли плановете си за инвазия в Ирак. И няма значение, че както заяви министърът на външните работи на Португалия пред POLITICO в неделя, съвместният призив за държавност едва ли ще промени фактите на терен в Газа или на Западния бряг за една нощ, или може би никога.
Същината беше да се предложи непокорно противопоставяне на президента на САЩ Доналд Тръмп, който отхвърля решение с две държави, и на неговия съюзник израелския премиер Бенямин Нетаняху.
За разлика от де Вилпен преди 22 години, когато ООН все още се възприемаше като функционираща международна организация, Макрон не се хвърли да нанесе смъртоносен удар.
Франция с ключов ход за Палестина, политиците – разделени
Подготовката за признаването на палестинска държава беше изпълнена с приятелски думи към Израел и осъждания на тероризма на "Хамас". И на нито един момент той не спомена Тръмп и подкрепата му за Нетаняху.
Но това няма да намали дразненето за Тръмп, чиито съветници не крият недоволството си към Макрон.
"Безразсъдно" - така държавният секретар Марко Рубио определи призива за държавност, докато други представители на администрацията нарекоха ходa "глупав" и безсмислен в разговори с POLITICO. Нетаняху бе по-суров, обвинявайки Макрон в "възнаграждаване на тероризма" и заплашвайки да закрие френското консулство в Йерусалим в отговор.
Докато Макрон говореше в понеделник, мястото на Израел в Общото събрание остана забележимо празно.
- Един определен образ на Франция
За президент, свикнал с негативни заглавия, речта в Ню Йорк бе рядка пауза от ежедневната негативност във Франция.
Радио и телевизия осигуриха пълно отразяване на конференцията на ООН, докато център-левият всекидневник Le Monde, бизнес изданието Les Echos и левият Libération поставиха на челни позиции призива на президента за палестинска държава (последното издание дори нарече деня "исторически").
Едва само дясното Le Figaro, вторият по разпространение френски ежедневник, собственост на групата Dassault, омаловажи момента, като публикува историята за Макрон под заглавие за носителя на наградата "Златна топка" за тази година, Усман Дембеле.
За съжаление на Макрон, това може би е най-доброто, което може да очаква три години след втория му мандат.
Колкото и французите да се наслаждават на възраждането на духа на голизъма, един добър ден едва ли ще възстанови положението на президент, който е преминал през пет министър-председатели за последните 15 месеца и чието ниво на популярност е едва 17 процента според анкета, публикувана през уикенда.
🔴 New York’ta Trump’ın konvoyunun geçişi nedeniyle yolları kapatan polis, Macron’un aracını durdurdu.
— Conflict (@ConflictTR) September 23, 2025
▪Macron Trump'ı arayarak yolu açmasını istedi. pic.twitter.com/7YoWY05vwa
Преди да назначи Себастиен Лекорню за най-нов ръководител на правителството, съветниците на Макрон бяха принудени да отрекат слуховете, че той обмисля оставка по средата на мандата.
Дори дьо Вилпен не бе готов да даде "одобрение" на Макрон за изявата му в Ню Йорк, бившият външен министър критикува настоящия за "бездействие" относно Газа в радио интервю.
Но това е същността на голизъма, не става дума за победа или за популярност.
Дьо Вилпен никога не възвърна блясъка си от 2003 г. А самият дьо Гол напусна властта през 1968 г. пред големи студентски протести, като каза, че това е единственото достойно нещо, което може да направи.
Същото важи и за Макрон. Французите няма да се влюбят отново в президента след Ню Йорк. Но може би ще възстановят малко уважение към него или поне към "определената идея за Франция", за да заемем фразата на дьо Гол, която Макрон кратко въплъти в Ню Йорк.