- Иранският парламентарен председател Мохамад Багер Галабаф използва уравнението на Тейлър като политическа провокация към САЩ, свързвайки лихвите на Фед с блокадата на Ормузкия проток и петролните доставки.
- Войната с Иран и поскъпването на енергията са сред факторите, увеличили инфлационния натиск и повлияли върху решението на Фед да повиши лихвите с 25 базисни пункта, но не са единствената причина.
- Експертите подчертават, че Иран не определя лихвите в САЩ: Федералният резерв взема решенията си според широк набор от показатели, включително инфлация, икономическа активност, вътрешно търсене и инвестиции в ИИ.
Iran's Parliament Speaker Mohammad Bagher Ghalibaf mocks US interest rates, citing the Taylor equation amidst the effective closure of the Strait of Hormuz.
— Al Jazeera English (@AJEnglish) September 17, 2026
🔗: https://t.co/3jqaaiPzQF pic.twitter.com/24K7GlMmQv
Иранските ракети и дронове са свалили десетки американски летателни апарати, повредили или унищожили стотици американски сгради във военни бази в Близкия изток и са изчерпали американските запаси от военно оборудване на стойност милиарди долари, призна Пентагонът по-рано тази седмица.
В сряда Техеран извади още едно необичайно оръжие във войната си срещу САЩ: математическо уравнение.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галабаф, който през последните шест месеца на различни етапи беше и водещ преговарящ в разговорите между Техеран и Вашингтон, публикува в социалната мрежа X версия на уравнението на Тейлър, формула, използвана от централните банки за определяне на лихвените проценти. Публикацията беше изпълнена с послания, свързани с войната.
„Нека видим дали едно повишение на лихвите може да отвори SOH или да произведе и един барел“, написа той, имайки предвид повишаването на лихвените проценти и Ормузкия проток, ключов воден път, който Иран блокира за международното корабоплаване.
„Не можете да увеличите с 25 б.т. базисни пункта един тесен проход. Това е рисковата премия за SOH и ние я определяме“, добави той, очевидно отново имайки предвид протока.
Часове след публикацията на Галабаф Федералният резерв на САЩ действително повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта.
В началото на войната, която САЩ и Израел започнаха срещу Иран на 28 февруари, Галабаф често използваше финансови аргументи в социалните мрежи, за да се подиграва с начина, по който администрацията на американския президент Доналд Тръмп води конфликта, като посочваше способността на Иран да нанесе икономически щети на Вашингтон, ако той не промени подхода си.
Сега той се насочи към математиката.
„Това е впечатляващ пример за пропаганда от страна на Иран, държава, която, ако с нищо друго през 2026 г., показа впечатляваща способност да дразни американския си противник“, заяви пред „Ал Джазира“ Крис Бошам, главен пазарен анализатор в IG Group.
Но какво точно се опитва да каже Галабаф? Какво представлява уравнението на Тейлър, повлияла ли е войната с Иран върху лихвените проценти в САЩ и действително ли Техеран „ги определя“, както предполага председателят на парламента?
Straits Taylor Rule:
— محمدباقر قالیباف | MB Ghalibaf (@mb_ghalibaf) September 16, 2026
i = r* + π* + 1.5(π−π*) + 0.5(y−y*) + α(SOH−SOH*) + β(BEM−BEM*), α,β > 0
Let’s see if a hike could open SOH or produce a single barrel :)
You can’t 25bp a chokepoint and r* isn’t neutral. It’s SOH risk premium, and We set it.
Stay unanchored !
- Какво представлява уравнението на Тейлър, на което се позова Галабаф?
Това е формула, която икономистите използват, за да изчислят как дадена централна банка би трябвало да определя лихвените проценти в зависимост от инфлацията и силата на икономиката.
Разработено от икономиста Джон Тейлър в началото на 90-те години, правилото свързва лихвения процент по федералните фондове в САЩ с инфлацията и „разликата в производството“, разликата между реалното икономическо производство и потенциалното производство.
В най-простия си вид формулата е:
Лихвен процент = инфлация + 0,5 × (разлика в производството) + 0,5 × (инфлация − 2%) + 2%.
Това означава, че препоръчителният лихвен процент се повишава, когато инфлацията надхвърли целта от 2 процента или когато икономическото производство надвиши потенциала си. Той се понижава, когато инфлацията отслабне или икономиката работи под потенциала си.
Уравнението обаче е ориентир, а не правило, което се следва стриктно. При определянето на лихвените проценти служителите на Федералния резерв на САЩ вземат предвид и други икономически фактори.
„Не мисля за парите на американците“: Бруталният коментар на Тръмп за Иран
- Фактор ли е войната с Иран за повишаването на лихвите в САЩ?
Митата на Тръмп, енергийният шок след войната на САЩ и Израел срещу Иран и огромните инвестиции в бума на изкуствения интелект поддържат силен инфлационен натиск, твърдят експерти.
В сряда, когато Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта, това беше първото увеличение от три години насам.
Председателят на Фед Кевин Уорш заяви в речта си след повишаването на лихвите, че подновените бойни действия между САЩ и Иран, които доведоха до поскъпване на бензина, са помогнали да убедят представителите на Фед да подкрепят по-високи лихви.
„Няма как да се скрием от горещите точки по света“, заяви Уорш.
Крис Бошам от IG Group заяви: „Войната с Иран, макар и косвено, е огромен фактор за снощното повишение, въпреки че никой не иска да го признае.“
„Скокът на цените на енергията се комбинира с ръста на доходността, за да притисне Фед в ъгъла, без изход“, добави той.
Сузана Стрийтър, главен инвестиционен стратег в Wealth Club, заяви, че „няма как да се отрече“, че ответните действия на Иран срещу САЩ и съюзниците им в региона на Персийския залив са „засилили опасенията относно енергийните доставки и са довели до по-високи прогнози за инфлацията“.
„Продължаващите геополитически сътресения и високите цени на суровия петрол със сигурност бяха сред ключовите фактори зад решението на Фед да повиши лихвите“, заяви тя пред „Ал Джазира“.
„Определя“ ли Иран лихвения процент в САЩ?
Накратко - не.
Стрийтър предупреди, че макар войната в Близкия изток и покачването на цените на петрола със сигурност да са били фактор при решението на Фед, те не са били „единствените фактори, които имат значение“.
„Огромната разходна мощ на компаниите, управляващи мащабни центрове за изкуствен интелект, също преминава през вените на икономиката, като силните капиталови инвестиции и устойчивото вътрешно търсене допринасят за инфлационния натиск. Затова представителите на централната банка вероятно са разглеждали цялостната картина“, отбеляза тя.
„Така че, макар Техеран да е оказал влияние върху някои от факторите, които влияят върху паричната политика на САЩ, особено чрез въздействието на конфликта върху доставките и цените на петрола, той не „определя“ лихвените проценти в САЩ“, допълва тя.
Стрийтър заяви, че Федералният резерв на САЩ реагира на много по-широк набор от икономически условия.
„Действията на Иран повлияха върху перспективите за инфлацията, но решението на какво ниво да бъдат лихвените проценти в крайна сметка принадлежи на Федералния резерв, а политиците разполагат с множество други икономически показатели, които използват“, обясни тя.
Цената за САЩ на войната с Иран достигна 38 млрд. долара
- Какво стои зад математическите подигравки на Галабаф?
През март председателят на иранския парламент многократно използваше социалните мрежи, за да коментира пазарите и цените на енергията, докато се подиграваше с опитите на администрацията на Тръмп да влияе върху фючърсите на петрола. Той твърдеше, че финансовите маневри не могат да създадат „истинско гориво“ на бензиностанциите.
Миналия месец Галабаф публикува графика с надпис „Направи Америка отново гладна“, игра на думи с лозунга на Тръмп „Направи Америка отново велика“, заедно със статистика за недостига на храни и глада в САЩ. „Не можете да прикривате пораженията с неверни твърдения“, заяви той.
„Посланието на Галабаф е, че повишаването на лихвите в САЩ не може да отвори отново Ормузкия проток или да замени нарушените петролни доставки“, заяви Негар Мортазави, старши сътрудник в Центъра за международна политика във Вашингтон.
„Неговата променена версия на правилото на Тейлър добавя Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб към формула, която по принцип се занимава с инфлацията и икономическото производство. Той използва собствения език на Фед, за да твърди, че икономическите разходи на войната зависят отчасти от сигурността на морските маршрути, върху която Техеран може да влияе“, коментира Мортазави.
Това е твърдение за влиянието на Иран, а не сериозно предложение за начина, по който трябва да се определят лихвените проценти, добави тя.
„Моментът е важен: той публикува това, когато Фед повиши лихвите с четвърт процентен пункт. Неговите многократни финансови публикации имат за цел да направят разходите за войната разбираеми за американската публика чрез цените, пазарите и паричната политика“, посочи тя.
