П ротестни вълни обхващат цяла Европа и не показват признаци на затихване, като периодично се разпалват с нова сила. Тази широко разпространена криза на недоволство разкрива дълбоко недоверие към политическите системи, а правителствата изглеждат неспособни да предложат адекватни решения извън силовите мерки.
Демонстрации, водени предимно от млади хора, са обхванали най-малко осем европейски държави. Недоволството е породено от широк спектър от проблеми – от лоши условия в училищата и цената на дизела до по-дълбоко чувство на несигурност за бъдещето и усещането, че възможностите стават все по-недостижими.
Според Алберто Алемано, професор по право и политика на Европейския съюз в HEC Paris Business School, протестите са "множество и некоординирани, без единен лидер или програма". В статия на Al Jazeera той обяснява, че това е по-скоро сигнал, че хората вече не вярват, че системата може да им осигури решения, отколкото отхвърляне на конкретна политика.
За правителствата справянето с това недоволство се оказва изключително трудно. Експертите предупреждават, че няма лесно решение и че протестите вероятно ще продължат. Според Алемано, където има реакция, тя е фокусирана върху обществения ред и сигурността, отчасти защото малки групи, склонни към насилие, привличат медийното внимание и рискуват да подкопаят легитимните искания на мнозинството.
Донатела дела Порта, професор по политически науки в Scuola Normale Superiore във Флоренция, добавя, че правителствата не успяват да разберат по-широките политически притеснения. "В този момент протестите вече не са само за повече инвестиции в образователната система. Има и фундаментални въпроси, включително военните разходи, съюзите на правителствата с [президента на САЩ Доналд] Тръмп, покачващата се цена на бензина и войната в Иран", казва тя, като подчертава, че и палестинският въпрос е централен за тези протести.
Във Франция протестиращи продължават да блокират множество гимназии и университети. Студентите настояват за по-добри условия, повече учители и замяна на системата за прием Parcoursup, която според някои е дискриминационна. Въпреки че френският министър на образованието Едуар Жефре обяви мерки, като ограничаване на класовете до 28 ученици, това не успя да потуши протестите. За 5 ноември е насрочена и национална стачка.
В Испания масови протести заляха страната заради жилищна криза, предизвикана от изгонването и последвалата смърт на 87-годишна пенсионерка. Във вторник полицията разтури голям палатков лагер на мадридския площад "Пуерта дел Сол", като според властите акцията е преминала "без инциденти". Организаторите на протеста обаче съобщиха за "насилствена полицейска операция" с няколко ранени. Въпреки одобрените от правителството нови мерки за жилищно настаняване, за 11 ноември е планирана обща стачка.
В Италия, след избухналото насилие по време на протести преди две седмици, правителството на Джорджа Мелони затегна мерките за сигурност. "Насилственото участие" в демонстрация вече се счита за престъпление, наказуемо с до пет години затвор, а родителите носят отговорност за щети, причинени от децата им. Междувременно синдикатът USB организира протест с десетки хиляди участници с искане за намаляване на военните разходи.
Недоволството се проявява и на други места. В Германия работници от металургичния и електротехническия сектор стачкуват, а студенти демонстрират заради опасения от връщане на задължителната военна служба. В Белгия пожарникари преминаха в шествие през Брюксел с искания за повече персонал и по-добро оборудване.
Нарастващият акцент върху обществения ред предизвиква безпокойство сред правозащитни организации. Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк изрази сериозна загриженост относно реакцията на държавите и "ненужната и прекомерна употреба на сила срещу протестиращи, включително деца". От Human Rights Watch също призоваха френското правителство да се "вслуша в исканията на младите хора по улиците".
В основата на проблема стоят и значителни фискални ограничения. Правителствата са изправени пред натиск едновременно да увеличават разходите за отбрана и да отговарят на исканията за по-добри обществени услуги. Публичният дълг на Италия се очаква да достигне 138,5% от БВП през 2026 г., а дефицитът на Франция е 5,4% от БВП, което е доста над тавана от 3% в ЕС. В същото време Испания изпитва трудности с приемането на нов бюджет.
Според Алберто Алемано, парите са само част от отговора. "Хората ще толерират трудни компромиси, ако те им бъдат обяснени и ако гражданите имат думата. Игнорирането им е това, което подхранва гнева", заключава той. Докато правителствата не намерят начин да водят този диалог, протестите в Европа изглежда ще останат постоянна характеристика на политическия пейзаж
Добави ни в предпочитани източници в Google
