Р имската империя е била брутална и насилствена епоха, но не всички от нейните видни фигури са срещнали края си с меч. Много от тях са били убити, но по доста по-фини начини, отколкото предполагат общоприетите представи за епохата.
Много смъртни случаи на римски императори са били странни, но не непременно трудни за обяснение. И обратно, как точно е загинал Клавдий през 54 г. сл. Хр. е трудно да се разбере. Много хора са заинтригувани, че императорът е бил убит с отрова, доставена от мистериозна, често пренебрегвана фигура на име Локуста.
Коя е била Локуста?
Твърди се, че Локуста е станала известна през първи век сл. Хр, като е правила отрови. Много ключови етапи от бурния ѝ живот и кариера са описани от римските историци Тацит, Светоний и Касий Дио.
Не се смята, че никой от тези древни историци някога е срещал Локуста лично и не е ясно точно кога е родена. Твърди се обаче, че е произхождала от Галия.
Тъй като Галия е била под римско владичество през този период, римските войници може да са я заловили тук, за да я отведат в робство. В един момент тя пристига в Рим, където привлича вниманието на имперски тежка категория, нуждаещи се от умел отровител.
Възходът на Локуста в императорския двор
Към края на управлението на Клавдий, Локуста, според сведенията, е била в затвора, след като вече е била обвинена в отравяне. Въпреки това, тя е имала голям късмет поради неловки политически обстоятелства, обхванали императорския двор.
Клавдий бил женен за четвъртата си съпруга, Агрипина Млада, и синът ѝ Нерон изглеждал готов да го наследи като император. Нерон обаче бил син на Клавдий само по осиновяване, а не биологичен. Тази чест отишла при Британик, синът на императора от опозорената му трета съпруга, Валерия Месалина.
Страхувайки се, че Клавдий е на път да направи Британик свой пряк наследник, Агрипина решила да сложи край на живота на съпруга си. Тя знаела, че ще трябва да го направи тайно, така че подхвърлянето на отрова изглеждало като решение. Просто ѝ трябвал някой да направи отровата.
Как е починал Клавдий?
Сред древните историци съществува общо мнение, че Клавдий е бил убит, а Агрипина е била подстрекател. Различни са сведенията за това как точно се е случило това, но една широко приета история е, че Агрипина първоначално е уредила дегустатора на храна на императора Халот да го нахрани с отровни гъби.
Очевидно, когато това му причинило гадене, но не убило напълно Клавдий, лекарят му пъхнал перо в гърлото му, уж за да предизвика повръщане. Обаче и върху това перо била приложена отрова – и този път то свършило работата.
Участието на Локуста в смъртта на Британик
Нерон става император през 54 г. сл. Хр., но все още трябва да се справя със заплахата от доведения си брат. По това време Британик още не е навършил 14 години, но Нерон се страхува, че по-късно той може да подкопае властта му на трона.
Всичко това убедило Нерон в необходимостта проблемът да бъде пресечен в зародиш. Той помолил Локуста да приготви друга отрова, този път за Британик. Когато отровата не подействала, Нерон наказал Локуста с камшик, настоявайки тя да направи наистина смъртоносна отрова, за да не бъде екзекутирана.
За щастие за нея, това проработило. На вечеря, посетена от имперски знатни лица, на Британик му била подадена гореща напитка, считана за неотровна. След като обаче Британик поискал да се охлади, не било добавено само студена вода.
Новоподсилената отрова на Локуста също попаднала в тялото. В резултат на това Британик останал без глас и без дъх, според Тацит. Нерон казал на разтревожените минувачи, че доведеният му брат просто получава епилептичен припадък и затова трябва да бъде оставен на мира.
Драматичното изпадане на Локуста в немилост
След смъртта на Британик, благодарният Нерон дарил Локуста с много благодеяния, включително имения и слуги. Той ѝ възложил и задачата да обучава учениците си на отровните си навици.
За съжаление на Локуста, този комфортен живот продължил само докато живял самият Нерон. До смъртта си през 68 г. сл. Хр. той си бил натрупал много врагове. Сякаш фактът, че е известен отровител, не е очернил достатъчно репутацията на Локуста, тя била още по-опетнена от връзката ѝ с Нерон.
Новият император, Галба, заповядал Локуста да бъде преведена по улиците на Рим и екзекутирана. Днес тя е бележка под линия в историята, но съвременният интерес към римската епоха е повишил нейния посмъртен профил.
