У бийството на 23-годишния френски националист Кантен Дьоранк в Лион неочаквано породи високо напрежение между Италия и Франция, след като миналата седмица по време на среща на върха на ЕС европейските лидери, в това число и Еманюел Макрон и Джорджа Мелони, стигнаха до извода, че колкото по-малко разделения има в Евроблока, толкова по-конкурентоспособен във всички сфери ще е той, отбелязват италиански медии, сред които АНСА, „Скай Ти Джи 24“ и „РАИ Нюз“ и френски медии, сред които Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве.
Смъртта на Дьоранк настъпи в болница в Лион на 14 февруари в резултат на травми, получени два дни по-рано при побой в района на конференция, организирана от радикално лявата френска евродепутатка Рима Хасан. Конференцията на Рима Хасан се проведе в Института за политически изследвания в Лион. В отговор на нея феминистката и националистическа организация „Немезида“ реши да организира контрапроява, наречена хепънинг. В нея се включиха представители на националистическите среди и на крайната десница от Лион. Кантен Дьоранк е бил част от младежите, които охранявали участници в този хепънинг. В даден момент между участниците в хепънинга и представители на радикалната левица избухнали пререкания. Кантен е бил изолиран от групата, с която се е движел, бил е обкръжен от няколко маскирани мъже, които започнали да го удрят и ритат в главата.
По случая бяха арестувани 11 души, сред които двама парламентарни асистенти и още един приближен на депутата от френската радикална лява партия „Непокорна Франция“ Рафаел Арно. Прокуратурата поиска да бъда повдигнати обвинения на 7 от тях, а 4 бяха освободени. Снощи двама от 7-те, останали в ареста, бяха обвинени в преднамерено убийство, а един асистент на Арно - в съучастие. Повечето от задържаните за убийството на Кантен са свързани с ултралеви движения, поясни полицията. Рафаел Арно пък е основател на групировката „Млада антифашистка гвардия“, разпусната с указ през юни 2025 г., по-специално заради прояви на насилие, припомня Франс прес.
Всичко това предизвика осъдителни реакции от представители на различни политически среди във Франция.
Кантен Дьоранк е описван като националист, привърженик на идеите за френската идентичност, като ревностен католик и дори като ултрадесен или неофашист. Неговите приятели го описват като младеж, който е отстоявал идеите си чрез дебати, а не чрез физическа борба, обобщават „Фигаро“, „Кроа“ и „Медиапар“. За Кантен се казва, че е основател или участник в местни националистически движения. Майка му е перуанка, допълва "Фронтиер". Той е следвал математика.
Рима Хасан, чиято конференция в Лион стана индиректно причина за смъртта на Кантен, е представителка на френската радикална левица „Непокорна Франция“. Тя е от палестинско семейство, родена е в палестински бежански лагер в Сирия, припомня "Политико". Рима Хасан присъства неизменно в разнородни дебати по палестинския въпрос. Само през миналата година тя участва в две блокирани от Израел инициативи за оказване на хуманитарна помощ за ивицата Газа. И в двете инициативи участваше и шведската екоактивистка и поддръжничка на палестинската кауза Грета Тунберг, която неотдавна отправи критики към дясното италианско правителство.
Инцидентът, довел до смъртта на Кантен Дьоранк в Лион, стана в разгара на предизборната кампания за местните избори във Франция.
Движението „Немезида“, което организира контрапроявата на конференцията на Рима Хасан, се заражда в края на второто десетилетие на настоящия век и казва, че изразява наред с другото феминисти позиции, но традиционните феминистки движения се разграничават от него. Някои от позициите му са дефинирани като ксенофобски, расистки, антиислямски, антиимигрантски и анти-ЛГБТ. Движението е добре прието от традиционната крайна десница във Франция.
В този контекст се стигна до смъртта на Кантен Дьоранк. В дните след смъртта му, в Италия премиерът Джорджа Мелони беше заета с визита в засегнатия от катастрофално свлачище град Нишеми и с ключово заседание на правителството, на което беше прието постановление за облекчаване на ценовото бреме в енергийната сфера за физическите и юридическите лица. Правителството й се подготвяше и за участие в първото заседание на Съвета за мир, иницииран от Доналд Тръмп и тази подготовка стана повод за ожесточен дебат в парламента, противопоставил външния министър Антонио Таяни и лявата опозиция. На срещата на Съвета за мир във Вашингтон Италия присъства като наблюдател и беше представлявана от Таяни, припомнят италиански медии.
В Италия продължи и спорът между десницата и левицата, касаещ реформата на съдебната система. По този въпрос ще се гласува на референдум през март и в Италия вече се води предизборна кампания за този вот, отбелязват медиите
На два пъти през този период Мелони влезе и в спор с италиански съдии, взели решения, разтълкувани от управляващите като насочени срещу миграционната политика на италианското правителство, която Рим втвърди неотдавна и за която казва, че се възприема като успешен модел за следване и в Европа, предаде АНСА. Миграционната политика на управляващите в Италия е критикувана също от италианската левица. Във вторник Мелони заяви, че политизирани членове на съдебната система продължават да възпрепятстват усилията на правителството за борба с миграцията и мигрантската престъпност, след като италиански съд постанови алжирски нелегален имигрант в Италия с 23 присъди, включително заради побой над жена, да бъде обезщетен от властите, които не успяха да го експулсират в родната му страна. Съдии дори постановиха, че не само мигрантът няма да бъде експулсиран, но и че министерството на вътрешните работи ще трябва да му плати компенсация от 700 евро заради опита си да изпълни издадена заповед за експулсиране, заяви Мелони, визирайки това, че мигрантът е оспорил тази заповед и съдът се е произнесъл в негова полза.
Sept personnes ont été mises en examen pour homicide volontaire ou complicité dans l'affaire de Quentin Deranque.#Quentin #Lyon #Garonne #crues #inondations #Macron #Pokrovsk pic.twitter.com/AY88xRtcQe
— Grand Gallus (@grand_gallus) February 20, 2026
Ден по-късно съд в Палермо осъди Италия да плати 76 000 евро обезщетение на германската неправителствена организация за спасяване на мигранти в Средиземно море „Сий Уоч“, припомня АНСА. Присъдата беше по делото, заведено от нея за незаконно задържане на един от корабите ѝ през 2019 г., когато по време на първото правителство на Джузепе Конте тогавашният вътрешен министър от партия „Лига“ Матео Салвини забрани на кораби на хуманитарни организации да акостират с мигранти в Италия. Корабът на „Сий Уоч“, управляван от германския капитан Карола Ракете, форсира тази своеобразна блокада, наложена от Салвини и така се стигна до задържането на плавателния съд и на неговия капитан и до съдебно дело срещу Ракете, по което тя беше вече оправдана. По този случай десница и левицата години наред сблъскваха позиции. Мелони заяви в сряда, че сега новото решение на съда в Палермо относно „Сий Уоч“ я е оставило без думи. „Не само че Ракете беше оправдана, защото според някои магистрати е било допустимо да се пробие полицейска блокада в името на масовата незаконна имиграция, но сега съдиите взеха още едно решение, което ме оставя буквално без думи: те осъдиха италианската държава да обезщети неправителствената организация, собственик на кораба, със 76 000 евро”, написа Мелони в социалните мрежи. „Корабът беше задържан и конфискуван с право“, посочи тя. „Какво послание се опитват да отправят (съдиите) с тази дълга поредица от абсурдни решения“, попита Мелони. И добави, че явно съдиите се опитват да кажат на обществото, че на правителството не е позволено да се опитва да се бори с масовата нелегална имиграция и че каквито и закони да се приемат и каквито и производства да се водят, политизиран сегмент от съдебната система е готов да се намеси. По този начин тя визира, че леви съдии действат срещу дясното правителство. „Ние сме особено упорити и ще продължим, като ще направим всичко възможно да спазим думата, която дадохме на италианците и да прилагаме правилата и законите на италианската държава“, категорична бе Мелони. „Ще направим всичко необходимо, за да защитим нашите граници и безопасността на нашите граждани“, подчерта италианската министър-председателка.
Тези нейни коментари породиха на свой ред възмутени реакции от страна на италианската левица, която заяви, че Мелони се опитва да се бърка в независимостта на съдебната система.
Именно в този контекст Мелони постна в социалните си канали и коментар относно Кантен Дьоранк пет дни след смъртта му. В коментара имаше снимка на Дьоранк. „Убийството на младия Кентен Дьоранк във Франция е събитие, което ни потресе силно и ни опечали дълбоко. Смъртта на едно момче на малко над двайсет години, нападнато от групи, свързвани с левия екстремизъм и покосено от вълната на идеологическа омраза, обхванала различни държави, е рана за цяла Европа. Нито една политическа идея, нито едно идеологическо противопоставяне не може да оправдае насилието или да превърне спора във физическа агресия. Когато омразата и насилието заемат мястото на диалога, губеща винаги е демокрацията“, заяви Мелони в поста си относно смъртта на Дьоранк.
Това породи критики срещу нея от страна на представители на левицата в Италия, които казаха, че тя използва едно вътрешнополитическо събитие във Франция за нападки срещу левицата.
Мнозина припомниха и, че когато в САЩ миналото лято беше убит протръмписткият блогър Чарли Кърк, Мелони коментира това в постове, интервюта и изявления на разнородни прояви, включително и на форум на европейската консервативна десница в Мадрид и на форум на младежкото движение на нейната управляваща партия в Рим. Всеки път тя предупреждаваше за заплахи срещу консервативната десница и критикуваше левите идеологии. Сега реакцията й на убийството на Кантен Дьоранк напомни за реакцията й на убийството на Чарли Кърк.
Ден след това от Делхи, където беше на официална визита, Макрон даде пространно интервю за френски журналисти. В него той засегна много теми. Една от тях беше за "онзи световния ред, който се свежда до отношения между сюзерен и васал", който Макрон разкритикува, като това беше възприето като индиректна критика към Доналд Тръмп, с когото Мелони поддържа близки отношения. Макрон говори в интервюто и за безопасни за непълнолетните социални мрежи и изкуствен интелект, две области, в които доминират бранените от Тръмп американски технологични гиганти. Макрон също така изрази отново подкрепа за проекта за европейски изтребител от ново поколение, по който Франция работи с Германия и Испания. Тази подкрепа беше заявена в момент, в който се смята, че Германия ще се оттегли от проекта, за да се включи в конкурентния проект на Италия, Великобритания и Япония, припомня Франс прес.
Журналисти обаче попитаха президента на Франция и за случая с Кантен Дьоранк и за коментарите на Мелони. „Винаги ме поразява фактът, че хора, които са националисти и които не желаят да бъдат притеснявани в собствената им страна, винаги са първите, които коментират случващото се у другите", каза раздразнен Макрон. И добави иронично: „Нека всеки да си стои у дома и овцете ще бъдат добре пазени“. Така той използва идиоматичен израз, който ще рече, че когато човек си гледа работата и не се бърка в работата на други, то проблеми няма да има.
А от обкръжението на президента казаха, че Макрон „очевидно е загрижен за ситуацията във връзка със смъртта на Дьоранк и следи отблизо случващото се във Франция“. „Трябва да се избегне всяка ескалация на насилието“, подчертаха още от антуража на президента. Самият Макрон заяви, че във Франция „няма място за движения, които възприемат и легитимират насилието“, визирайки както крайнодесните, така и крайнолевите движения.
Думите на Макрон по адрес на Мелони бяха веднага коментирани от италиански медии. Те намериха отзвук и в европейски издания. Италиански опозиционни представители намекнаха, че Макрон е поставил Мелони на мястото й.
Последва отговор на външния министър на Италия Таяни. "Убийството на един млад френски активист е сериозен въпрос, който засяга всички. Този епизод трябва да бъде осъден без колебание“, заяви Таяни. "Едно убийство не може да има държавни граници, то е предупреждение към онези, които използват омразата и насилието, то е предупреждение към онези, които обиждат и проповядват използването на езика на обидите", подчерта Таяни. "В Италия е имало много Кантеновци. Някои от тях бяха по време на най-мрачния период на Италианската република", допълни Таяни. "Точно поради тази причина осъждането на епизоди като този в Лион цели и да се гарантира, че няма да се върнем също и към грозното минало в Италия. Защото политиката е преди всичко диалог и дискутиране, дори и с онези, които не мислят като нас", каза Таяни.
🇫🇷Posters of Quentin Deranque, the young conservative Catholic beaten to death by Antifa in Lyon, are going up across France.
— Remix News & Views (@RMXnews) February 20, 2026
This video from Lille shows that his supporters are working to make sure he is never forgotten.
9 far-left extremists are now facing trial for murder.… pic.twitter.com/D8x3Ku7hhW
Самата Мелони коментира думите на Макрон в интервю, което даде снощи за медията „Скай Ти Джи 24“. Запитана за реакцията на Макрон относно нейния коментар за смъртта на Кантен Дьоранк, Мелони каза: „Не очаквах такова изявление от Макрон. Моите размисли не бяха само за Франция, а за рисковете от поляризацията в обществото. Намесата е нещо друго – например когато избран лидер каже, че ще контролира друга държава“. „Съжалявам, че Макрон е разтълкувал тези коментари като намеса“, допълни Мелони. После тя уточни: „Да вземеш думата, за да изразиш солидарност с френския народ по въпрос, който очевидно засяга всички, не представлява намеса. Съжалявам, че Макрон не го е разбрал“.
„Виждам климат, който не ми харесва. Виждам го в Италия, виждам го във Франция, виждам го в САЩ“, заяви Мелони. Тя направи препратка към „Оловните години“ в Италия (1969–1980), когато страната беше разтърсена от атентати, извършвани от радикални марксистки организации като „Червените бригади“, както и от крайнодесни групировки. По онова време членове на „Червените бригади“ бяха намерили убежище във Франция, припомня Франс прес.
„Управляващите класи трябва да помислят как да се борят с един (политически) климат, който може да ни върне десетилетия назад – към една история, която Италия познава много добре и която Франция също познава добре, тъй като предостави политическо убежище на членове на „Червените бригади“, заяви Мелони.
За климата от времето на „Оловните години“ неотдавна се заговори в Италия по повод протест срещу затваряне на левичарски културен и социален дом в Торино. В края на протеста група радикали влезе в сблъсък със силите на реда, карабинер беше изолиран от колегите си и бит, включително удрян и с чук. Само намеса на друг карабинер го спаси от по-тежки последствия от този линч. Управляващите дефинираха това насилие като "опит за убийство" на служител от силите на реда. А Италия прие закон за затягане на мерките за сигурност.
Седмица след това имаше няколко саботажа по италианските железопътни линии и протест срещу домакинството на Олимпийските игри в Милано, прераснал в сблъсъци със силите на реда.
Meurtre de Quentin Deranque : les permanences de Violaine Lucas et Matthias Tavel vandalisées #SaintNazaire
— SaintNazaireNews.fr (@SNazaireNews) February 20, 2026
🔗 𝗟𝗶𝗿𝗲 𝗹'𝗮𝗿𝘁𝗶𝗰𝗹𝗲 𝗴𝗿𝗮𝘁𝘂𝗶𝘁 : https://t.co/8iDd7MZLtV pic.twitter.com/upSy2P1wL3
Сега въпросът е дали Мелони и Макрон ще успеят да изгладят отношенията си след новия повод на напрежение и дали това напрежение няма да повлияе на плановете за тяхна среща на върха през април в Тулуза.
В неделя Италия ще предаде официално домакинството на Зимните олимпийски игри на Франция. На церемонията ще присъстват Мелони и френският премиер Себастиен Льокорню. Макрон, който не присъства на откриването на Игрите в Милано на 6 февруари, ще пропусне и закриването, което ще бъде във Верона, припомня АНСА.
Италиански и френски медии напомнят, че миналата година по време на форум, организиран от движението на французойката Марион Марешал Льо Пен, племенница на френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен, Мелони във видеоконферентна връзка на френски език изрази надежда, че един ден във Франция на власт ще дойде консервативната десница. Тогава Макрон не направи никакъв официален коментар, че тя се бърка във френските дела.
Сега френски медии пък припомнят, че в Делхи Макрон даде отделно интервю за индийската редакция на френската медия „Брют“, в което говори и по някои въпроси, които обичайно не му задават журналисти по време на задграничните му визити. Така например той сподели, че е допускал големи грешки, когато е бил прекалено самоуверен. Като конкретен пример той посочи, че това се е случвало, когато той е правил изявления и е очаквал определена реакция, но е постигнал друга реакция. „Когато човек смята, че може всичко да казва, той понякога остава зле разбран и от това после му става много неприятно“. Дали това беше пореден намек и към изказващите се относно вътрешните дела на Франция, или пък може да бъде разтълкувано, че той не е бил прав да критикува друг лидер, ще кажат анализаторите и коментаторите.
А докато между Италия и Франция възникна ново високо напрежение, от Полша дойде критика и към двете страни. Вчера министърът на отбраната на Полша Владислав Кошиняк-Камиш призова Испания, Франция и Италия да увеличат военните си разходи, за да бъдат засилени отбранителните способности на Европейския съюз и НАТО, предаде Франс прес. Той припомни, че неговата страна, редом с Германия и скандинавските държави вече са реагирали на призива на президента на САЩ Доналд Тръмп към Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. "Бих искал Испания да чуе този призив. Бих искал Италия и Франция да чуят още по-силно този призив за увеличаване на разходите за отбрана", заяви полският министър.
