П арламентът избра Росен Карадимов, номиниран от "БСП-Обединена левица", за председател на Комисията за защита на конкуренцията.
Кандидатурата му бе гласувана със 121 гласа "за", 94 - "против" и 1 - "въздържал се".
Радомир Чолаков, номиниран от ГЕРБ-СДС, за заместник-председател на КЗК, бе избран със 122 гласа "за", 89 - "против", 5 - "въздържал се".
За членове на КЗК бяха избрани Валерия Генова, Димитър Данаилов, Емилия Колева, Жельо Бойчев и Мирослава Христова. След избора новият състав положи клетва пред Народното събрание.
Валерия Генова, номинирана от ГЕРБ-СДС получи при гласуването 121 гласа „за“, 94 -„против“ и един – „въздържал се“. За Емилия Колева, която също е номинация на ГЕРБ-СДС, гласуваха 123 депутати, 90 бяха – „против“, а един гласува с „въздържал се“.
За номинирания от „Има такъв народ“ Димитър Данаилов гласуваха 122 депутати, 90 бяха „против“ и един гласува с „въздържал се“.
Издигнатият от „БСП- Обединена левица“ Жельо Бойчев бе избран за член на КЗК със 124 гласа „за“,89 – „против“ и трима – „въздържал се“.
Мнозинството отхвърли предложените двама кандидати за членове от ПП-ДБ. За Иван Стойнев, чиято номинация бе издигната и за председател, гласуваха 34 депутати, 163 бяха „против“ , 19 гласуваха с „въздържал се“. За номинирания от коалицията Юлиан Войнов гласуваха 32 депутати, 163 бяха „против“, 20 – „въздържал се“. Не бе приета и кандидатурата на Четин Казак за член на КЗК. Номинацията му бе предложена от „Демокрация, права и свободи“ - ДПС, но бе отхвърлена с 14 гласа „за“, 174 – „против“ и 25 – „въздържал се“.
В хода на разискванията Мартин Димитров от ПП-ДБ настоя, че предложените от тях кандидати имат необходимия интегритет. Той застъпи тезата, че голямата промяна, която е необходима в КЗК, е постоянен мониторинг и постоянно действаща комисия. Димитров атакува номинирания от левицата кандидат Росен Карадимов, като изтъкна, че таваните на цените, които той застъпва като теза, не са правилното решение. Димитров даде пример с Унгария, която в момента, е страната с най-висока инфлация в ЕС. "Не ни трябва КЗК, която да подкрепя контрол на цените, трябва ни КЗК, която да подкрепя свободната конкуренция", настоя Димитров.
Мартин Димитров каза още, че това е най-важният регулатор и се избира веднъж на седем години.
Драгомир Стойнев, председател на ПГ "БСП-Обединена левица", отговори като посочи, че контрол върху надценките е едно, а контрол върху цените е съвсем друго. Той настоя, че таванът на надценките е в подкрепа на българските производители, които са поставени в неизгодно положение. "Големите търговски вериги обират цялата печалба и това е начин да се сложи ред", настоя депутатът.
Той призова Димитров, ако защитава големите търговски вериги, да излезе и да го каже.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС апелира от ПП-ДБ да не пренасят управленския и законодателен провал върху сегашните процедури.
Костадин Костадинов от "Възраждане" пък настоя за закриването на КЗК и я сравни с "паразитна структура", която функционира като удобен "политически санаториум", в който се изпращат пенсионирани политици на високи заплати. "Тези институции са напълно излишни", каза Костадинов.
По думите му функциите на КЗК трябва да бъдат преразпределени на министерствата. "Ние няма да подкрепим избора на този регулатор", каза лидерът на "Възраждане".
Кирил Петков от ПП-ДБ акцентира върху дейността на КЗК, като посочи, че 50 процента от нея е фокусирана не върху цените и монополите, а върху обществените поръчки. Той подчерта, че ролята на КЗК е да елиминира всички конкурентни фирми, които обжалват дисквалифицирането си от дадена обществена поръчка.
