Н а 22 май 337 г. Константин I, известен още като Константин Велики, става първият римски император, който е покръстен в християнска църква. Покръстването му се случва малко преди смъртта му.
Той отишъл от столицата в близък курорт с минерални бани, за да използва водите му, след което отишъл в града на майка си – Хеленопол, където се помолил в голямата църква, построена в чест на апостол Лука. С това той последвал един обичай от онова време, който отлагал кръщението за старини или за смъртта. Според Йероним изборът на Константин паднал върху епископ Евсевий Никомидийски.
Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император.
Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
The Roman Emperor Constantine the Great is easily one of the most influential people in all of world history! pic.twitter.com/ZAptptgV1k
— ShadowsOfConstantinople (@RomeInTheEast) April 7, 2025
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин) и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
- Голямото чилийско земетресение
Това е земетресението с най-голям магнитуд (9,5 по скалата на Рихтер), откакто се правят сеизмографски наблюдения. То става рано след обяд местно време на 22 май 1960 г., като епицентърът му е при град Валдивия в Чили, на 700 км южно от столицата Сантяго де Чили. Предшествано е от поредица земетресения от предходния ден, достигащи магнитуд 8 и с епицентър на около 160 км северно.
Въпреки рекордната сила на земетресението,
по-голямата част от жертвите и разрушенията са предизвикани от последвалото го цунами с вълни, достигащи височина 25 м.
The largest earthquake ever recorded, magnitude 9.4-9.6, was the 1960 Valdivia earthquake in Chile. pic.twitter.com/AhI4p6IcIS
— Quartermain Centre (@QuartermainCntr) November 24, 2020
Нивата на материални щети бяха сравнително ниски въпреки големия магнитуд на земетресението. Част от причината за това беше ограниченото развитие на инфраструктурата в региона до зоната на разкъсване. Конструкциите, проектирани да издържат на земетресения, се представиха добре по време на земетресението, като претърпяха щети главно при слягане на почвата или малки разломни движения.
Смята се, че около 40% от къщите във Валдивия са били разрушени, оставяйки 20 000 души без дом. Най-засегнатите конструкции бяха тези, построени от бетон, които в някои случаи се срутиха напълно, защото не бяха построени с помощта на съвременното сеизмично инженерство. Традиционните дървени къщи се справиха по-добре. Къщите, построени на повдигнати места, претърпяха значително по-малко щети в сравнение с тези в низините.
- Ричард Никсън отива в Москва
На този ден през 1972 г. Ричард Никсън става първият американски президент, който отива на официално държавно посещение в Москва (и едва вторият, след Франклин Делано Рузвелт, който посещава СССР) и се среща с генералния секретар на Комунистическата партия на СССР Леонид Брежнев.
Срещата на върха се провежда след историческото посещение на Никсън в Китай по-рано същата година, като администрацията на Никсън скоро приключва преговорите за посещение на президента в Съветския съюз. Никсън и Брежнев провеждат непланирани разговори през първия ден, а по-късно същата вечер в Кремъл е даден банкет.
#OTD May 22, 1972, President Richard Nixon arrived in #Moscow for a summit with Soviet leaders. pic.twitter.com/0gOW2YJy8h
— 𝕆𝕟 𝕥𝕙𝕚𝕤 𝕕𝕒𝕪 𝕚𝕟 𝕙𝕚𝕤𝕥𝕠𝕣𝕪 (@changnoi2018) May 22, 2023
На 23 май Никсън и председателят на Президиума на Върховния съвет Николай Подгорни подписват Споразумението за сътрудничество в областта на опазването на околната среда. На 24 май Никсън и премиерът на Съветския съюз Алексей Косигин подписват споразумение, проправящо пътя за проекта за изпитания Аполо-Союз.
На 26 май Никсън и Брежнев подписаха две знакови споразумения за контрол на ядрените оръжия. Договорът SALT I, продукт на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия, замрази броя на стратегическите балистични ракетни установки на съществуващите нива, докато Договорът за противобалистични ракети ограничи двете страни само до две площадки за противобалистични ракети, със 100 ракети всяка.
На 29 май Никсън и Брежнев завършиха конференцията с подписването на съвместна декларация за дългосрочни планове за избягване на военна конфронтация и евентуално разоръжаване.
Още събития на 22 май:
- 1813 г. – роден е немският композитор Рихард Вагнер
- 1859 г. – роден е британският писател Артър Конан Дойл, авторът на историите за Шерлок Холмс
- 1907 г. – роден е актьорът Лорънс Оливие („Хамлет“, „Спартак“, „Ромео и Жулиета“)
- 1924 г. – роден е певецът Шарл Азнавур
- 1970 г. – родена е английският супермодел Наоми Кембъл
- 1987 г. – роден е тенисистът Новак Джокович
- 1885 г. – умира писателят Виктор Юго („Клетниците“, „Парижката Света Богородица“, „Човекът, който се смее“)
- Международен ден за биологично разнообразие
