Какви могат да са последствията от атаките по танкери в залива

Я понският премиер Шиндзо Абе се надяваше с посещението си в Иран да предизвика по-скоро разговор за мир. Той едва ли е имал представа какво ще се случи. Посещението му в Техеран тази седмица – първото на японски премиер от Ислямската революция през 1979 г., трябваше да има символичен характер за намаляване на трупащото се напрежение в района на Персийския залив. Япония, която е третата по сила икономика в света, е важен съюзник на САЩ, но и търговски партньор на Иран. Заради тези обстоятелства, Абе реши да поеме щафетата в името на омиротворяването, но срещата с иранския президент Хасан Рухани не премина спокойно. След срещата, японският премиер заяви, че регионът може „инцидентно“ да влезе в конфликт. И тогава, само на няколко километра от иранския бряг, дойда категорична илюстрация на тези страхове.

САЩ официално обвиниха Иран, ще има ли война

На 13 юни два танкера в Оманския залив изпращат сигнали, че са получили повреди заради силни експлозии. Единият плава под флага на Маршаловите острови, но е собственост на норвежка компания и пренася нафта от Абу Даби. Вторият е регистриран в Панама, собственост на японска компания, натоварен с метанол. Снимки от ирански държавни медии показват ясно как гори повърхността на норвежкия кораб. Стълбът дим е толкова гъст, че може да бъде забелязан на сателитни изображения. Причините за взривовете не са ясни, но се появиха кадри от Държавния департамент на САЩ, показващи възможно участие на Иран.

Последните новини за атакувани танкери още повече напрегнаха политици и наблюдатели на района. През Ормуз, където са станали експлозиите, преминава една-трета от световния петрол. Нещо повече – това не са първите подобни случаи през последните два месеца. На 12 май четири кораба от Обединените арабски емирства са саботирани и стават негодни за плаване. Разследването показва, че огромните пробойни, които се появяват по корабите, са причинени от руднични мини. Експлозиите на 13 юни причиняват щети дотолкова, че екипажите са евакуирани. Има данни дори за възможно използване на торпедо.

Каквито и да са причините и както и да е станало, няма спор, че международни танкери, преминаващи през един от най-важните протоци за световната търговия и корабоплаване, са били атакувани и взривовете не са причинени от инцидент. От японската компания, чиято собственост е един от корабите, съобщиха официално, че техният съд е бил атакуван два пъти в период от четири часа.

Japan’s Abe asked Iran to release U.S. citizens, report says, but the response is unclear https://t.co/K7Qcok7W0p

— The Washington Post (@washingtonpost) June 14, 2019

Сенчестата и неясна игра, която се води в Персийския залив със сигурност може да доведе до ескалация. В това са убедени международни наблюдатели и местни политици. Атаките от 12 май само показаха накъде може да отиде сблъсъкът между САЩ и Иран и докъде те могат да въвлекат свои съюзници. Особено добър пример е Япония, която разполага с множество пътнически кораби, преминаващи през Ормуз – 80% от вноса на петрол за страната минават през този район.

Атаките на танкерите не идват сами. Докато във водите на Персийския залив се чуват гърмежи, на Арабския полуостров са атакувани както военни обекти, така и петролната инфраструктура, от която зависят доставките на петрол за Европа и други райони по света. Йеменските бунтовници, подкрепени от Иран, вече шест пъти атакуват саудитски летища за по-малко от месец, като при последното нападение върху гражданско летище бяха ранени 26 души.

Всички тези събития са свързани с настоящето напрежение между САЩ и Иран. Атаките и саботажните действия вече засягат и трети страни, както в случая с Япония и е само въпрос на време под ударите да попаднат плавателни съдове и на други държави. Размяната на заплахи и обвинения допълнително усложнява обстановката, а нападенията разгарят съперничеството от страна на подкрепените от САЩ Саудитска Арабия и техните регионални съюзници.

Не е тайна, че след провала на ядрената сделка от 2015, Иран има за цел да изпрати послание, че никой не може да се чувства сигурен в Персийския залив. Техеран отдавна заплашва, че смята да затвори залива при Ормуз, ако държавата бъде атакувана. Иранското ръководство вероятно предполага, че намесвайки съдове на други страни, това ще предизвика реакция. Но Рухани и външния министър Зариф, който оправда използването на сила в Залива, изпращат послание към самия Иран. Двамата са въвлечени в тежка битка за престиж с крайните политически кръгове и духовенството, които ги обвиняват, че предават интересите на Иран и действат прекомерно умерено срещу САЩ. В историята си Иран вече няколко пъти е провеждал подобна сенчеста война, подобно на сегашната, в която са намесени саботажни действия и използване на местни сили като милициите в Сирия, Йемен и Ирак. През 1980-те Иран води т.нар. Танкерна война с Ирак, която се отразява в световен мащаб както на търговията, така и на корабоплаването.

Саудитска Арабия и Емирствата, които са главни цели на сегашните действия на Иран, предпочитаха да не ескалират директно възможен конфликт, тъй като това ще засегне износа на петрол и икономиките им. ОАЕ, например, публично бяха пестеливи в обвиненията си срещу Иран след атаките миналия месец, но в частни срещи са изразили безкомпромисно убеждение, че танкерите са ударени от части на Иран. В този ред на мисли, ако има някакъв отговор, вероятно ще дойде от САЩ.

Администрацията на Доналд Тръмп отдавна промотира ескалация с Иран, макар самият Тръмп да желае повече диалог, отколкото военен конфликт. И тук трябва да се върнем отново на японския премиер Шиндзо Абе. Според американски медии, именно Абе е служил като куриер в Иран, след като по-рано той се видя с американския президент. Трябвало е да изпрати послание към Върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, който е отказал да отговори. Какво е пишело в самото съобщение – носено в пощенски плик от Абе – още не е ясно и едва ли ще се разбере със сигурност. Ясен сигнал е обаче категоричната позиция на Хаменей, че не вярва в преговори със САЩ.

На фона на мътните мирни послания, регионът на Персийския залив става свидетел на очевидно струпване на военна сила. През изминалия месец, американската армия допълни своите части с 1500 войници в Катар, Бахрейн и Ирак, като разположи и допълнителна военноморска мощ. Бойните кораби обаче не преминаха Ормуз в знак, че Вашингтон не желае все още да има директна ескалация.

Последните атаки върху танкери ще бъде основна тема на предстоящата среща на енергийните министри от Г-20. На повърхността и пред медии, всички страни твърдят, че не искат да се стигне до война. Но дори те да са искрени в това, добрите пожелания явно не вършат работа. Арабските държави в Залива не могат да търпят вечно атаки по техните плавателни съдове и инфраструктура. Японският премиер правилно иска дипломацията да си свърши работата, за да се намали напрежението, но неговата визита и събитията, които я засенчиха, показват колко трудно би било това.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram