Съблякох подгизналия шлифер и го сложих на закачалката. Седнах на бюрото си и забелязах някаква папка със заглавие „Капка по капка” на него. Помислих си, че остроумните ми колеги са направили пак някоя от „смешните” си шеги. Папката беше тъмно синя, почти като водата навън, която се изсипваше с пълна сила над земята. Все пак реших да отворя папката, затаих дъх и се зачетох в написаното вътре...
„Здравей страннико, този лист хартия ще породи много въпроси , но аз няма да ти дам отговорите, а само ще поставя нови по тежки въпроси.
Казвам се Ева и сигурно името ми не значи нищо за теб, но във времената, които аз живея, аз съм последния представител на човешката раса. Светът се погуби мислейки, че всичко е даденост най-вече водата, пилеехме я без да се замисляме, че във всяка капка вода се крие живот. Последното биологично оръжение обрече човечеството да угасне. Погледнахме в отвъдното и адът ни последва. Водата беше заразена със смътоносен вирус. Избираш дали да умреш от вируса или да се дехидратираш, като това ще доведе до шок, бъбречна недостатъчност, обърканост, ацидоза*, кома и накрая смърт. Войните се водеха единствено за питейна вода. За около 3 години всички запаси бяха на привършване. Човечеството беше изправено пред своя край, всички станаха силно вярващи в Бог и се молеха той да ги приеме в Рая, въпреки всички злини. Според мен той отдавна ни беше оставил сами. Никакви технологични открития не успяваха да помогнат. Беше изпратен екип на мисия до Европа, четвъртия по големина спътник на Юпитер, на който се надяваше да има вода, но в крайна сметка всичко се оказа напразно. Денят на страшния съд беше надвиснал...
Чуствам се толкова самотна в този момент. Тежи ми да съм последният жив човек. Всъщност не съм последният, защото в утробата си нося дете. Да, бременна съм в 4 месец. Моят любим се самоуби, за да имаме повече вода аз и детето... Мъката беше неописуема, толкова много го умолявах да не го прави, но той така и не ме послуша. Имам разпределена вода и храна за още 3 години. Разреждам вода с мед, за да стигнат течностите на тялото и да се подържам жива повече време. Това беше идея на мъжа ми, той беше уважавам био-инженер. Не знам какъв е полът на дето ми затова го наричам Крис когато му говоря, ако е момче ще го кръстя Кристиян, ако е момиче Кристиана. Крис има само 2 години живот, ако може въобще да се наречен така...”
Спрях и си поех дълбоко въздух, почуствах как кислорода запълни дробовете ми. Не знаех какво става, но се чувствах сякаш се задушавам. Продължих да чета, както и да не разбирам какво става.
„Като бях малко и безгрижно момиченце, баба ми прочете нещо от една стара и овехтяла книга, че Ева е била първата жена на земята. Каква ирония на съдбата, че Ева ще бъде и последната. Решила съм да сложа край на живота си, за да не изпитва тази мъка и болка Крис. За съжаление това е единствения избор, който мога да направя може и да не е правилен, но не ме съди, защото Крис няма бъдеще... Няма бъдеще заради всички тези неща, които направихме със Земята. Но почакай в твоя свят това още не се е случило. Моля те направи така, че Крис да има бъдеще, да изживее дните си безгрижно, да порасне и да ни радва всички нас, да намери любовта на живота си, да направи деца и да изживее едни хубави старини. Крис да има бъдеще, колко хубаво звучи.
Промени бъдещето на Крис, ти можеш да го направиш
Сбогом страннико, никога не съм те виждала и никога няма да те видя, но те чуствам странно близък. Сбогом.”
Изведнъж сълзите започнаха да се свличат по бузите ми, също като дъжда навън. Чувствах се съкрушен сякаш цялата вина за всички злини се стовари върху мен. Затворих папката и пак видях странното и заглавие „Капка по Капка”. Какво е имала в предвид, че всяка капка вода е от значение ли? Толкова много въпроси се въртяха в главата ми, не знаех какво подяволите беше това? Зов от бъдещето ли? Аз не вярвам в такива неща... Но това го почуствах със сърцето си. Побегнах към терасата и забелязах как всички в офиса ме гледаха странно, но мен не ме интересуваше. Излязох под дъжда и капките, които ме заляха като вълна, ме накараха да се почуствам отново жив. Какъв път ще изберем зависи само от нас. Водата е живот. Стоях така под дъжда и си мислих „ще направя всичко възможно Крис да има бъдеще....”
* Ацидозата е състояние на намалено количество на алкални молекули, респективно на повишена киселинност (концентрация на водородни йони) в телесните течности, по-специално на кръвната плазма.
