Германският новинарски телевизионен канал Ен Те Фау посвети време на уникалното българско кисело мляко и историята на неговото създаване, като публикува репортажа в сайта си под заглавие "Създадено на гърбовете на конете", информира "Дойче веле".
Когато древните траки всеки ден яздели конете си из низината, наричана днес тракийска и намираща се в България, те съвсем между другото произвеждали и една от основните си храни - йогурта.
Ездачите носели на коланите си овчи мехове с мляко.
Благодарение на микрофлората в меха и на телесната температура на известните с темперамента си траки, както и на сътресенията по време на ездата, от овчето мляко се получавал йогурт.
"Йог" означава "твърд", а "урт" - "мляко". Думата съществува до ден днешен в съвременния турски език.
От столетия насам българските семейства произвеждат йогурта си от млякото на овце, крави, кози или биволи. То е неотменна съставна част от българската кухня.
Тайната на киселото мляко, така простичко се нарича йогуртът на български, се крие в "Лактобацилус булгарикус", който като че ли вирее само на Балканите.
Досега опитите за износ на този бацил винаги са търпели провал. Преди над 100 години лекарят Стамен Григоров открива "Лактобацилус булгарикус", за който очевидно климатът на Балканите е особено благоприятен.
Бацилът неутрализира отровните вещества в стомашно-чревния тракт, оказва оздравителен и подмладяващ ефект. Редица жители на български планински села достигат 100-годишна възраст, че и повече.
За германските любители на йогурта българското кисело мляко е по-скоро нещо за гастрономите от традиционния тип, предпочитащи сгъстените млечни продукти, защото вкусът му е необичайно тръпчив.
Германските окислители на млякото са "Лаптобацилус ацидофилус" или "бифиду" бактериите и те са по-малко кисели.
Текстът от сайта на Ен Те Фау завършва с рецепта за български таратор и с предупреждението, че тараторът е предназначен само за запалените любители на чесъна, допълва "Дойче веле".
