Без вода, в зависимост от температурата, човек може да оцелее между 2 и 10 дена.
Понятието водна криза е разбираемо за всички, когато го чуят, но не всеки се замисля, какво точно означава. Това е когато разхищаваме водата както и колкото си иска, когато си мием ръцете с пуснат до края кран и го спрем едва след като ги избършем. Това е когата напълним кана с вода, например, за да полеем цвете, но за него е нужна само половината, така че изхвърляме останалата част в канала. Това е когата забравим крана пуснат, когато пуснем пералня само за една дреха, когато мием плочките в банята не с гъба, а със силата на струята вода, за да не се изморим от търкане. Това е когато изливаме, преливаме, засилваме, прахосваме.
Пари, вещи, имоти, коли. Материални, разглезени, нахални създания, това сме ние. Искаме да ни е удобно, да сме като другите, да имаме същите играчки като всички останали, неща, които се изхабяват, чупят, пазим ги, грижим се за тях, внимаваме да не ги повредим, а за истинските неща, за тези, които ги е имало векове, хилядолетия преди нас и ще ги има, да се надяваме, векове, хилядолетия след нас, за тях не се и замисляме.
Водата е навсякъде около нас, в домовете ни, в градинките и парковете ни, в язовирите до градовете и селата ни, в моретата, езерата, океаните, навсякъде.Навярно затова хората не се замислят, когато я разхищават. А трябва да мислим повече. Трябва да мислим и за тези, които ще дойдат след нас, защото и те ще имат нужда от вода, не бива да сме такива егоисти.
Има страни, в които една капка вода означава много, в които осъзнават колко скъпо и ценно удоволствие е тя. Но има и такива, в които тя е просто даденост, хората не се замислят, само я експлоатират. А човек наистина оценява нещо, едва след като го загуби. Иска ми се да вярвам, че това няма да се случи. Да вярвам, че хората ще се осъзнаем, ще проумеем колко важна и скъпа е водата. Да вярвам, че ще мислим повече, когато използваме природните богатства, защото те са като дар от приридата за нас, дар, който както ни е даден, така може и да ни бъде отнет.
Не трябва да се мислим за толкова велики, природата е много по- велика от нас, ние можем само да и благодарим и да я пазим, ако искаме тя да продължава да ни оказва помощта си.
Вследствие на нашата дейност, човешката, пресъхват водни басейни, които са необходими не само за нас, но и за другите организми на планетата ни, не само животниски, но и растителни, видове, осигуряващи ни храна, истинска, а не пластмасова, която за съжаление започна да се разпростанява с бързи темпове и в нашата страна.
Водата е необходим за НАС ХОРАТА, за биологичните видове, осигуряващи ни храна, от тези две наща зависи нашето бъдеще, зависи животът ни, трябва повече да се замисляме за нещата около нас, ние не сме толкова важни, ние сме само един вид, който както се е появил, така и може да изчезне.
Знам, че голяма вина имат фабриките, големите производители, но ако всеки направи един малък жест, капка по капка по капка…цяла чаша вода. Чаша по чаша по чаша….цяла кана, а кана по кана….цяло богатство!
