Винят директора на дом 'Витгенщайн' за алкохол и сексуални посегателства

Д�е �екторът на дом "Витгенщайн" бе обвинен в злоупотреба с алкохол и сексуални посегателства в поредица радиопредавания за българския културен център във Виена. Срещу поведението му имало подадени и жалби. Кампанията срещу Николай Кателиев (бивш директор на кукления театър в Добрич, заел поста в австрийската столица след конкурс) се води от началото на месеца в седмичния културен обзор на "Дарик радио" "В часа на синята мъгла". Повод за критиките към директора на "Витгенщайн" станаха неотдавнашни публикации в западната преса за плачевното състояние на дома, който е сред архитектурните забележителности и паметниците на културата във Виена.

В началото на февруари германският седмичник "Ди цайт" публикува на културните си страници статия от Петер Роос, озаглавена "Сградата на дома "Витгенщайн" във Виена се руши". "Очите на дома са ослепели. По прозорците е полепнал мръсно-жълтеникав прах, тук и там - изпочупени. Бравите и гарнитурата лежат захвърлени по первазите. Какво би казал Витгенщайн? Стените на неговия дом са пропукани отвън и отвътре, покривът тече. Навсякъде цари разруха, занемареност, мръсотия, мухал, плесен...", установява авторът и заключава: "... Днес сградата се руши. Австрия не иска да я спаси, България не е в състояние. През 1975 г. България закупува сградата срещу 500 000 евро, оттогава тук се помещава Българският културен институт във Виена. Онова, което понастоящем се върши със сградата, граничи с вандализъм. Ценната архитектурна субстанция е изоставена на разрухата. Вярно, че България е бедна страна и няма средства за подържането на сградата като паметник на културата, но от друга страна, едно тъй ценно културно наследство е изцяло занемарено, изобщо не се поддържа, да не говорим, че даже и не се почиства..." (Виж пълния текст, преведен от "Дойче веле".)

Вчера в интервю пред "Дарик" уволненият зам.-министър на културата Ганчо Карабаджаков определи Кателиев като деен човек с много контакти и изказа мнение, че на поста му е хвърлила око секретарката на българската посланичка във Виена.
Самият директор на дома също даде интервю по "Дарик", като поясни, че не всичко в публикациите отговаря на истината. Тази статия се дължи на факта, че определени интереси имат желание къщата да е музей на Лудвиг Витгенщайн, гласи неговата теза. С днешна дата спасителят на дом "Витгейнщайн" обаче е българската държава, изтъкна той, припомняйки, че архитектурната забележителност е щяла да бъде разрушена. Напролет започва ремонт, увери Кателиев и допълни, че и чистотата не е проблем, тъй като била наета чистачка на половин работен ден.

Бившият директор на дома Владимир Владигеров, завършил културен мениджмънт във Виена, обаче разкритикува яростно Кателиев, окачествявайки атмосферата в дома като "недопустима", а директора - като "самозабравил се човек с манталитет на културен гаулайтер".

Философът Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) е автор на "Tractatus Logico-Philosophicus" и на крилатата мисъл: "За онова, което не може да бъде изказано, трябва да се мълчи." Сградата във Виена е проектирана през периода 1926-1928 г. от архитекта Паул Енгелман и от Витгенщайн по поръчка на сестрата на философа, Маргарете (Гретл) Стоунбъро. След смъртта на Гретл имотът е продаден от сина й на строителен предприемач, който планирал да разруши къщата, но през 1971 г. сградата е обявена за паметник на културата, а през 1975 г. българската държава я купува и я превръща в културен институт. Днес домът разполага с три изложбени зали, театрална зала с 250 места, конферентна зала, библиотека, два рояла.

С материали за дома "Витгенщайн" в началото на януари излезе и британският "Гардиън". Поводът е изложбата в Кралската академия по изкуствата под наслов "Непознатият Витгенщайн". "Дизайнът на дръжките на вратите е отнел една година. На радиаторите - още една. А когато домът е бил почти готов, Витгенщайн поискал таванът да бъде повдигнат с 30 милиметра", пише авторът на статията Стюарт Джефрис под заглавие "Обиталище за боговете" и припомня, че домът "не е бил уютен - Витгенщайн забранил килимите и пердетата". Според един от биографите на Витгенщайн неговата работа по къщата се ограничила в дизайна на прозорците, вратите, дръжките на прозорците и радиаторите. Сестрата на философа - Хермина, пише: "Не бих могла да живея в нея, макар е много я харесвам. Тя прилича много повече на обиталище за боговете, отколкото за нищожен смъртен като мен..." Там обаче дълги години живяла другата му сестра - Гретл.

"Днес къщата е културен дом към българското посолство. Витгенщайн щеше да намрази това, което са й сторили... Той би предпочел разрушението пред уютните, човешки щрихи и промени, които българските парвенюта са натрапили на неговата къща - която човек не би могъл нито да обикне, нито да заживее в нея", заключава "Гардиън".

Виж още: История на дома и "Витгенщайн онлайн" (на английски)