"Едно нещо е ясно. Само хора с идеи, които не действат единствено като получатели на субсидии, но и като предприемачи, ще могат да се възползват от предоставените им възможности," пише германският вестник, като не вижда проблем в поредицата от изключения и специални правила, които си осигуриха различните страни.
"Ди Велт" от друга страна не е особено вдъхновен. В редакционна статия, озаглавена "Аграрната лудост на Европа", вестникът твърди, че реформата няма да сложи край на една неоснователна система. "Ди Велт" смята, че сусидиите трябва да се премахнат изобщо, като е по-добре парите да отидат за намаляване на нелегалната имиграция и за борба с организираната престъпност - проблеми, за които ЕС харчи минимална част от това, което дава на фермерите.
В Австрия "Ди Пресе" нарича споразумението за реформа "приемлив компромис", който е успех за комисарят по селското стопанство Франц Фишлер. "Той заложи на едро и въпреки безбройните трудности, успя да постигне много," заключава "Ди Пресе".
Британските вестници не виждат причина за празнуване. Лондонският "Таймс" отбелязва, че по настояване на Франция правителствата ще могат да прилагат старата система на субсидии, ако в противен случай фермите бъдат изоставени. Това ще става по преценка на отделните правителства, а не на Брюксел, обяснява вестникът, но допълва, че данъкоплатците в страни като Великобритания, които няма да се възползват от тази вратичка, ще плащат сметката.
Друг лондонски вестник, "Индипендънт", отбелязва, че въпреки размиването на някои от предварителните планове за реформа, комисарят Фишлер е спечелил "битката за установяване на принципа субсидиите да не бъдат обвързани с произведеното количество". Брюксел иска, допълва "Индипендънт", да премахне стимулите за фермерите да произвеждат излишъци от храна, коите често пъти се изнасят с помощта на още пари от ЕС".
Във Франция вестник "Фигаро" посочва, че след като страната е била главният противник на реформите, сега е заявила, че е доволна от споразумението. Въпреки това фермерските съюзи разглеждат изхода от преговорите като "капитулация на Франция".
"Монд" от своя страна смята, че Франция е подписала споразумението, защото позицията й е станала незащитима. С противопоставянето си на всякакви промени Франция се е поставила в центъра на най-различни противоречия, не само със сегашните си, но и бъдещите си партьори в ЕС, Съединените щати и Третия свят. В резултат, добавя "Монд", селскостопанската политика заплашваше всички области на френската външна политика.
Според вестника президентът Ширак също е променил възгледите си, защото през последните 30 години, независимо дали като депутат, министър, премиер или президент, той винаги е имал една константа в политиката - "защита на субсидирането на селскостопанските цени."
Испанският "Ел Паис" нарича сегашната аграрна политика на ЕС "жертва на своя собствен успех", нещо като чудовище, "поглъщащо половината бюджет на ЕС в ущърб на политиката в други области, които са по-належащи в днешно време.
