А ко някога искаме да живеем на други планети, ще трябва да измислим ефективни и устойчиви начини да оцеляваме. Това означава да отглеждаме храна, да имаме вода и кислород и всички останали неща, които имаме на Земята, които ни пречат да се превръщаме в трупове по-бързо отколкото е необходимо.
Освен да пресъздадем цяла планета, трябва да създадем наши изкуствени биосфери, които пътуващите в космоса хора да обитават. Това са затворени екосистеми със собствен кислород, растения и всичко, от което се нуждаем, за да поддържаме живота си. Амбициозни изпитания за това вече са провеждани на Земята, включително опита със скандалната Биосфера 2.
На стойност между 150-200 милиона долара, Биосфера 2 (между другото Биосфера 1 е Земята, в случай че се чудите) е изследователско съоръжение в пустинята, което – за известно време – имало за цел да бъде затворена екосистема, пресъздаваща много аспекти от самата Земя. Вътре в комплекса, простиращ се на 2,75 акра площ, изолирана със стомана и стъкло като купола от филма за Симпсън, 3800 вида растения и животни били затворени с осем човека (четири жени и четирима мъже), които трябвало да разчитат на отглежданата от тях храна и циркулиращия кислород, за да оцеляват.
Just listened to a podcast about this place called Biosphere 2. If you want a crash course on what’s gonna happen on mars if Elon ever makes it there, I suggest listening to the SYSK episode about Biosphere 2 pic.twitter.com/A6hfX7S2PU
— 🇵🇸Kurt Cocaine🇵🇸 (@tr34d_l1ghtly) January 3, 2024
Планът бил проектът да продължи две години, но трудностите се появили още в самото начало.
Две седмици след началото на мисията, една от обитателките, Джейн Пойнтър, заклещила ръката си във вършачката за ориз, като срязала върха на единия си пръст. Резидентният лекар успял да го прикрепи отново, но скоро станало ясно, че ще се наложи операция извън купола. Когато тя се върнала по-късно същия ден, промъкнали с нея някои доставки, но се оказало, че това не са единствените тайни запаси, които влезли в "Биосферата".
Отглежданите за храна растения вътре в сферата не растели достатъчно бързо и обитателите започнали да губят тегло. Културите растели твърде бавно, а отглеждането им било много трудоемко. На кафеените храсти например били нужни седмици, за да произведат достатъчно за една чаша, с която биосферианците да седнат и да обмислят проблема „ние нямаме никаква друга храна“. В рамките на месеци те били принудени да проникнат в спешните запаси с храна, за които външният свят не знаел.
Опрашителите – колибрита и медоносни пчели – измрели, което увеличило проблемите им със земеделието. 10 месеца след началото на проекта, консултативният съвет издал осъдителен доклад за ситуацията, както и за факта, че участващите членове нямат научна експертиза. След това целият съвет се оттеглил, което никога не е добър знак, че нещата вървят чудесно.
По-лошото тепърва предстояло, тъй като нивата на кислород в биосферата започнали да спадат и никой по онова време не можел да разбере точно защо. През януари 1993 г., когато оставали още девет месеца от експеримента, нивата на кислород спаднали до около 15 процента - еквивалент на 3660 метра високо в планината.
„Чувствах се като на планинско катерене“, споделил един от участниците пред Guardian.
„Някои от екипажа започнаха да получават сънна апнея. Забелязах, че не мога да завърша дълго изречение, без да спирам, за да си поема глътка въздух. Живеехме в нещо като бавен танц, без загуба на енергия. Ако нивата на кислород бяха паднали по-ниско, можеше да имаме сериозни здравословни проблеми.“
За да добави към стреса, биосферата се превърнала в туристическа дестинация, за да компенсира високите разходи. Освен че гладували, борели се да дишат, хлебарките започнали да превземат мястото, акарите нападнали посевите им, те били наблюдавани като животни в зоологическа градина.
В групата назрели конфликти, хвърляли се чаши и се плюели един друг. Тъй като моралът спаднал, както и нивата на кислорода, било решено екипажът да получи храна, както и тайни семена и витамини, които се вкарвали тайно в комплекса на всеки две седмици.
BIOSPHERE 2 MEGATHREAD
— Grant♟️ (@granawkins) May 16, 2023
Could humans maintain an ecosystem on the Moon or Mars?
In 1991, 8 researchers locked themselves inside this 3.14-acre sealed structure in the Arizona desert for 2 years to test just that. It remains the largest and longest experiment of its kind, ever.
1/ pic.twitter.com/Q8nTicoHIy
Половината от екипажа искал да продължи без външни доставки, докато другата половина живо се интересувала от неща като „храна“ и това „да може да диша“. Било решено кислород и храна да бъдат доставяни на всеки от екипажа, който прекара останалото време в своето отделно устойчиво местообитание.
Най-големият извод от проекта бил по същество „да очакваме неочакваното“. Когато влезли, екипът не бил предвидил проблеми като спад на кислорода (оказало се, че почвата била заразена с поглъщащи кислород бактерии), може би защото целият проект бил предприет от хипи театрална трупа, а не от учени.
Проектът обаче не бил съвсем приключил и все още предстоял странен обрат. Стив Банън поел управлението на проекта през 1993 г. Втори екип вече бил влязъл в купола, когато Банън уволнил цялото ръководство.
Когато членовете на първата мисия разбрали за това, опасенията им за безопасността на хората, които щели да пуснат вътре нараснали. На 4 април 1994 г. двама бивши биосферци – Абигейл Алинг и Марк Ван – се отправили към купола в ранните часове на сутринта, отваряйки врати и разбивайки стъклени панели, за да позволят на външния въздух да нахлуе в Биосфера 2, като по този начин сложили принудителен край на експеримента.
Оттогава никой повече не е живял в Биосфера 2. Което, предвид липсата на кислород и храна, вероятно е нещо добро.
криза, която тихо расте" />
