Н е е изненадващо, че мнозина гей и бисексуални монарси в британската история са пазели интимните си връзки с представители на същия пол в строга тайна. Векове преди хомосексуалността да бъде декриминализирана в Англия през 1967 г. — само между пълнолетни и по взаимно съгласие — така наречената „любов, която не смее да изрече името си“ се е считала за грях, особено от Църквата, и е можела да бъде наказвана със смърт.
Ето пет кралски фигури, чиито лични истории свидетелстват за скритите аспекти на властта, страстта и идентичността:
1. Уилям II (крал на Англия) — царуване: 1087–1100 г.
Познат с прякора „Руфъс“ заради червената си коса и румен тен, третият син на Уилям Завоевателя се възкачва на престола през 1087 г. Според някои историци той е бил гей или бисексуален. Описван като едновременно женствен и груб, с буен характер и склонност към войнствено поведение, той рязко се отличавал от другите монарси на времето.
Уилям никога не се жени и не оставя потомство. Липсата на религиозна отдаденост, която се е смятала за задължителна за един крал, както и слуховете за сексуални пороци, силно са смущавали кралския съвет. Смъртта му при лов в Ню Форест, след като бил улучен със стрела, е породила предположения за преднамерено убийство от наемен убиец.
2. Ричард I (Ричард Лъвското сърце) — царуване: 1189–1199 г.
Ричард I, увековечен в легендите за Робин Худ и кръстоносните походи, е прочут със своето мъжество и героизъм. Въпреки че се жени за Беренгария Наварска, мнозина историци смятат, че кралят е бил хомосексуален.
Почти не пребивава в Англия поради участието си в Третия кръстоносен поход срещу Саладин. Подозренията за интимна връзка с френския крал Филип II се засилват от исторически описания, според които двамата споделяли не само трапеза, но и легло. Разривът в отношенията им настъпва, след като Ричард отказва да се ожени за сестрата на Филип — Алиса.
Въпреки че е почитан като военен гений, Ричард умира без наследници, след като е улучен с арбалет при потушаване на въстание във Франция. Историята му вдъхновява пиесата на Робърт Болт „Лъвът през зимата“, която получава и филмова адаптация с „Оскар“.
3. Едуард II — царуване: 1307–1327 г.
Историята за предполагаемото убийство на Едуард II с нажежен ръжен, забит в ректума му, се е превърнала в сензация за драматурзи и режисьори, въпреки че няма категорични доказателства за такъв край. Това, което е ясно, е, че дълбоката му връзка с гасконския рицар сър Пиърс Гавестън е предизвикала сериозно недоволство сред благородниците.
Въпреки интимната му връзка с Гавестън, Едуард е женен за амбициозната Изабела Френска и има шест деца. Натискът от страна на бароните го принуждава да изгони Гавестън, който по-късно е убит. След контраудар от Изабела и любовника ѝ Роджър Мортимър, кралят е пленен, свален от власт през 1327 г. и най-вероятно убит.
4. Джеймс VI от Шотландия и I от Англия — царуване: 1567–1625 (Шотландия), 1603–1625 (Англия)
Единственият син на кралица Мария Стюарт, Джеймс обединява шотландската и английската корона и става първият крал на обединена Великобритания. С неговото име се свързва преводът на Библията, известен като King James Version. Въпреки че е женен за Ан Датска, кралят има няколко известни любовници от мъжки пол.
Сред тях са Есме Стюарт (херцог на Ленъкс), Робърт Кар (граф на Съмърсет) и Джордж Вилиърс (херцог на Бъкингам). Отношенията му с Джордж са особено страстни — двамата си разменят интимни писма, в които се наричат „любовници“ и изразяват взаимна преданост: „Желая да живея на света само заради теб“ и „Ще живея и ще умра като твой любовник“.
5. Кралица Ан — царуване: 1707–1714 г.
След смъртта на Уилям III Орански и сестра ѝ Мери, Ан се възкачва на трона като първата кралица на Обединеното кралство. Нейният живот е белязан от дълбоки лични трагедии — въпреки 17 бременности, нито едно от децата ѝ не оцелява. Емоционално нестабилна и склонна към депресия, кралица Ан намира утеха в близки женски приятелства, някои от които надхвърлят рамките на обикновена дружба.
Най-известната ѝ връзка е с Сара Чърчил, херцогиня на Марлборо — дамата, която с години държи значително влияние в двора. Двете си разменят интимни писма и се наричат с кодови имена „г-жа Фрийман“ и „г-жа Морли“. Когато Сара започва да се държи покровителствено и арогантно, Ан се отдръпва от нея и насочва вниманието си към по-сговорчивата Абигейл Машам — братовчедка на Сара.
Разривът между кралицата и Сара вдъхновява съвременния филм „Фаворитката“, който разказва за триъгълника на власт, ревност и интимност в двореца.
Ако историята ни учи на нещо, то е, че зад блясъка на короната често се крият тайни, които се разкриват едва векове по-късно. И макар любовта на тези владетели да е била премълчавана или потулвана, тя заслужава да бъде разказана — откровено, с уважение и човечност.
