Д ълбоко в канадската Арктика учени и предприемачи смело преодоляват минусовите температури, бурните ветрове и снежните бури, за да пробият дупки в морския лед, да изпомпят морската вода отдолу и да я замразят на повърхността.
(Във видеото: Арктика – спиращата дъха красота, засегната от климатичните промени)
Групата от британския стартъп Real Ice е в Кеймбридж Бей, малко крайбрежно село в Нунавут, за да се опита да докаже, че може да отгледа и възстанови арктическия морски лед.
Крайният им план е да увеличат леда на повече от 386 000 квадратни мили от Арктика - площ, повече от два пъти по-голяма от Калифорния - с цел да забавят или дори да обърнат загубата на лед през лятото и по този начин да помогнат за справяне с предизвиканата от човека климатична криза.
Това е смел план и едно от многото противоречиви геоинженерни предложения за спасяване на уязвимите полярни региони на планетата, които варират от инсталирането на гигантска подводна „завеса“ за защита на ледените покривки до разпръскването на малки стъклени топчета, които да отразяват слънчевата светлина.
A new startup called Real Ice aims to "refreeze the Arctic" using underwater drones. pic.twitter.com/bvDKEojUAv
— Pubity (@pubity) December 12, 2024
Някои арктически учени и експерти разкритикуваха методите на Real Ice като недоказани в голям мащаб, рискови от екологична гледна точка и отклоняващи вниманието от борбата с основната причина за изменението на климата - изкопаемите горива.
Компанията обаче твърди, че проектът ѝ е вдъхновен от естествените процеси и предлага последен шанс за защита на изчезваща екосистема, тъй като светът не успява да предприеме бързи действия по отношение на изменението на климата.
Арктическият морски лед намалява, тъй като хората продължават да затоплят света чрез изгаряне на изкопаеми горива. От средата на 80-те години на миналия век количеството на дебелия многогодишен лед е намаляло с 95 %. Ледът, който остава, е млад и тънък. Някои учени прогнозират, че в Арктика може да има лято без лед още през 2030 г.
Загубата на морски лед е глобален проблем. Ярко бялата му повърхност отразява слънчевата енергия обратно в космоса, като охлажда планетата. Когато се разтопи, по-тъмният океан под него може да погълне повече слънчеви лъчи. Това е обречен цикъл - глобалното затопляне топи леда, а топенето на леда засилва глобалното затопляне.
Планът на Real Ice за защита на този леден океански пейзаж включва поставяне на потопяеми помпи с електрическо захранване под морския лед, които да изпомпват морска вода на повърхността. Водата замръзва, докато се събира по леда като огромна локва, създавайки допълнителен слой лед.
Процесът също така премахва снега от горната част на леда, като го лишава от изолационен слой и предизвиква допълнителен растеж на долната страна на морския лед, казва Андреа Чеколини, съизпълнителен директор на Real Ice.
Стартъпът провежда полеви тестове в Арктика в продължение на почти две години. Първите бяха в Аляска миналата година, най-вече за да се провери дали оборудването работи и дали може да издържи на жестокия студ.
През януари тази година групата започна тестове в залива Кеймбридж в Канада. Те покриха около 44 000 квадратни фута лед и добавиха средно 20 инча допълнителна дебелина между януари и май в сравнение с контролната зона, каза Чеколини.
Real Ice, a UK-based startup, proposes using underwater drones to drill holes in Arctic ice and pump seawater onto the surface, facilitating the formation of thicker ice layers. This method aims to counteract accelerating sea ice loss and mitigate global warming effects. pic.twitter.com/2rCZ1z7SRs
— Faust (@faustofm) December 10, 2024
Планът на Real Ice за защита на този леден океански пейзаж включва поставяне на потопяеми помпи с електрическо захранване под морския лед, които да изпомпват морска вода на повърхността. Водата замръзва, докато се събира по леда като огромна локва, създавайки допълнителен слой лед.
Процесът също така премахва снега от горната част на леда, като го лишава от изолационен слой и предизвиква допълнителен растеж на долната страна на морския лед, казва Андреа Чеколини, съизпълнителен директор на Real Ice.
Стартъпът провежда полеви тестове в Арктика в продължение на почти две години. Първите бяха в Аляска миналата година, най-вече за да се провери дали оборудването работи и дали може да издържи на жестокия студ.
През януари тази година групата започна тестове в залива Кеймбридж в Канада. Те покриха около 44 000 квадратни фута лед и добавиха средно 20 инча допълнителна дебелина между януари и май в сравнение с контролната зона, каза Чеколини.
Нов кръг от тестове в Кеймбридж Бей започна през ноември и досега е обхванал 430 000 квадратни фута. През първите 10 дни от изпитанията ледът вече е бил с 4 инча по-дебел на местата, където са правени тестовете, казва Чеколини.
The snow season was the shortest in 26 years over portions of central & eastern Arctic Canada.
— NOAA (@NOAA) December 10, 2024
Arctic snow melt is occurring 1-2 weeks earlier than historical conditions.https://t.co/YZRtiqJSos#AGU24 #ClimateReadyNation @noaaresearch @NOAAClimate @theAGU pic.twitter.com/EhxkuHRIoD
Те ще се върнат през новата година и отново през май, за да измерят колко лед е създаден. Въз основа на предишни резултати очакват увеличение на леда с между 16 и 31 инча, каза Чеколини.
„Още е рано“, каза Шон Фицджералд, директор на Центъра за възстановяване на климата към Университета в Кеймбридж, който работи с Real Ice по изпитанията. Но първите резултати са окуражаващи, каза той пред CNN. „Оптимист съм, но се нуждаем от повече експерименти и повече данни.“
Крайният план е процесът да се автоматизира с помощта на подводни дронове, всеки с дължина около 6,5 фута и захранван със зелен водород. Те ще разтопяват дупки в леда отдолу с помощта на нагрети свредла.
Според изчисленията на Ceccolini в пълен мащаб ще бъдат използвани около 500 000 дрона, които ще се разполагат внимателно, за да се избегнат миграционните пътища на животните или морските пътища, казва той.
Ако всичко върви по план, той очаква, че те ще могат да се увеличат в рамките на осем до десет години.
Това няма да е евтино. Real Ice изчислява, че разходите за уплътняване на леда върху 386 000 квадратни фута ще бъдат между 5 и 6 милиарда долара годишно - площ, която според нея е достатъчно голяма, „за да може да се забави и дори да се обърне загубата на лед в Арктика“, казва Чеколини.
Real Ice се финансира предимно със собствени средства и с пари от инвеститори. В крайна сметка те смятат, че глобален фонд или правителства ще започнат да плащат. Предвиждат също така продажбата на „кредити за охлаждане“, при които замърсителите плащат за повторно замразяване на леда, за да „компенсират“ собственото си замърсяване.
Визията е завладяваща, но много учени продължават да се съмняват, че тя би могла да работи в голям мащаб.
„Изключително съмнително"
Науката е солидна, казва Дженифър Франсис, старши научен сътрудник в Центъра за изследване на климата в Удуел, „ледът ще стане измеримо по-дебел и по-ярък в локалните райони около помпите“. Но големият въпрос, каза тя пред CNN, е дали може да се увеличи достатъчно количество морски лед за достатъчно дълъг период, за да се промени нещо в климатичната криза. „Имам сериозни съмнения“, каза тя.
Мащабите на решението на Real Ice са „изключително съмнителни“, каза Лиз Багшоу, доцент по полярни екологични промени в Бристолския университет. Тя също така предупреди за потенциално широкообхватни екологични въздействия върху уязвимия регион. „Подобни интервенции са в най-добрия случай морално съмнителни, а в най-лошия - етично безотговорни“, каза тя пред CNN.
Десетки учени изразиха загриженост в неотдавнашен доклад относно проектите за полярно геоинженерство, включително за сгъстяване на леда. Те предупредиха за „възможността за сериозни непредвидени последици“, включително за въздействието върху околната среда на „безпрецедентно ниво на човешко присъствие“ в Арктика.
Чеколнини не отрича, че проектът може да предизвика промени в морската среда - например, те изследват растежа на водораслите, който може да бъде повлиян от дебелината на леда - но смята, че цялостното въздействие ще бъде ограничено.
Бъдещето на проекта зависи от това дали ще успеят да докажат, че удебеляването на леда е ефективно и че не създава значителни странични ефекти, казва той.
„Всичко, което правим, оказва влияние“, казва Чеколини. „Проблемът е, че има много по-драматично въздействие, ако просто оставим нещата да продължат по този начин.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
