С нимката на три еврейски момичета, бягащи от нацистка Германия, се превърнала в емблематичен образ, появявал се през годините в музеи, изложби и публикации. Кадърът е заснет на гара Ливърпул Стрийт в Лондон, но повече от 80 години самоличността на момичетата била мистерия. Досега.
Индже не си спомня как е била направена снимката и десетилетия наред дори не подозирала за нейното съществуване.
Петгодишното дете избягало от дома си в Бреслау (сега Вроцлав), Германия в Полша, с десетгодишната си сестра Рут.
Майка им, както и по-малката им сестра останали и били убити в Аушвиц.
Едва когато се пенсионирала, Индже разбрала, че тя и сестра й Рут, която починала през 2015 г., били увековечени завинаги в снимка, която се превърнала в икона на Холокоста и „Kindertransport“ - масовата евакуация на еврейски деца от нацистка Германия през 1939 г.
Тя попаднала на снимката случайно в книгата на историка Мартин Гилбърт „Никога повече“.
Identities of girls in Holocaust escape image solved after 84 years https://t.co/F7CH8yMjP9
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 3, 2023
„Това беше голяма изненада за мен“, каза Индже, чието моминско име било Адамец.
„Той току-що беше издал книгата „Трите малки момиченца“, затова му писах, че все още сме съвсем живи. Хората казват, че приличам на Шърли Темпъл. Защо се усмихвам?“
„Вижте Рут, тя беше много засегната.“
„Не знам кое е третото момиче с куклата. Никога не съм я познавала.“
Момичето с куклата всъщност била десетгодишната Хана Кон, която пристигнала със същия влак като момичетата, заедно с брат си Ханс.
Крачолът на Ханс може да се види на оригиналната стъклена плоча на снимката.
Подобно на Индже и Рут, Хана не си спомняла за това, че някой ги е снимал, но помнела пътуването и куклата.
Тя починала през 2018 г., но разказала за преживяванията си в интервю за Лондонския университет.
„Спомням си, че минавахме през Холандия и едни любезните дами ни даваха кифли и лимонада“, разказала тя.
„Стигнахме до гара Ливърпул Стрийт с влака от Харуич и седалките бяха тапицирани, а не дървени и много се притесних, че може да сме в първа класа по погрешка, както и за това, че пристигаме на Ливърпул Стрийт, защото знаех, че трябва да стигнем до Лондон, а мислех, че Ливърпул е някъде другаде.“
"Пристигнахме на тази голяма, голяма гара. Стисках една кукла, която нарекох Евелин."
Хана за научила за снимката, когато брат й я забелязал на изложба в библиотеката Камдън в Лондон, за отбелязване на 50 години от Kindertransport.
Нейните дъщери близначки Деби и Хелън Сингър споделят, че тя била много любопитна да узнае, кои са другите две момичета.
„Когато отидохме да видим снимката тя каза: „Чудя се кои ли са другите две момичета?“, каза Деби.
След това през януари, повече от 80 години след заснемането на кадъра, дъщери й открили истината, след като попаднали на поредица на BBC.
„Момичетата: Къща на спасените от Холокоста“, разказвал забравената история на хостел, където Индже и Рут са прекарали част от войната.
„Беше ден за отбелязване на Холокоста и мой приятел ми изпрати линк към новината на уебсайта на BBC“, каза Хелън и добави: „Учудих се защо ли ми изпраща този линк, но превъртях надолу и видях снимката с мама другите две момичета и имената им - Рут и Индже."
„Бях толкова развълнувана. Изпратих съобщение на Деби и казах: „Намерихме момичетата“.
След това през април Индже най-накрая се срещнала с дъщерите на Хана в Имперския военен музей в Лондон, където снимката е изложена повече от 20 години, за да научи повече за тях и какво се е случило с майка им, след онзи момент на гарата.
„Индже е много специален човек в живота ни“, каза Деби и добави: „Мисля, че мама наистина щеше да се гордее с нас."
„Тя винаги е говорила за тези две малки момичета.“
Кой е фотографът?
Знаем от архивите на Getty Images Hulton Archives, че името му е Стивънсън и е работил за Topical Press Agency, в която работели повече от 1000 фотографи, които снабдявали с изображения огромната вестникарска индустрия.
Книгата, в която всеки ден били записвани фотографите и работите им, е оцеляла и там е отбелязано - 5 юли, 1939 г., „Три малки деца, чакащи на гара Ливърпул Стрийт“, фотограф - Стивънсън.
Не знаем със сигурност, но е възможно той да е бил шотландецът Джон Ф. Стивънсън, който е придобил слава като съавтор на песента Dear Old Glasgow Toon.
През 30-те години The Topical Press Agency имала негов адрес в Глазгоу.
С помощта на шотландската служба за обществени архиви и адресите записани в актовете за раждане и смърт, проследили семейството му.
Неговият внук, журналистът Гордън Стивънсън, бил очарован от историята на кариерата на дядо си като фотограф на свободна практика в пресата от края на 30-те години.
„Знаехме, че е снимал през целия си живот и имаме много негови снимки“, каза Гордън.
„Но свързвахме това с по-късните му години, така че това разкритие за еклектичната му кариера от края на 30-те години е шокиращо, но и страхотно.“
„Не знаехме нищо за фотографската му кариера на юг от границата. Така че да открием тази история, за която нищо не подозирахме, беше изключително вълнуващо. Все още се опитваме да разберем със сигурност, че това е бил той, но просто е абсолютно невероятно.“
Снимката се появила в националния вестник The News Chronicle ден след заснемането й, но след това била все по-често използвана в дигиталната ера, когато започнала да се появява във вестници и изложби.
