О ткакто хората бродят по земята, смъртта е била част от човешките общества и култури. Това е неизбежен аспект от съществуването, с който всички се срещаме един ден, но отношението ни към смъртта и начинът, по който е изобразявана, варират значително в различните култури и история. Понякога тя се празнува като вид освобождение, друг път е посрещана като ужасно наказание. Представите на хората за преживяването на смъртта са повлиявали на начина, по който тя бива олицетворявана във вярванията, религиите, фолклора и изкуството в продължение на хиляди години. Тези олицетворения ни дават уникален и завладяващ поглед към начина, по който различните култури и хора са мислили за смъртта с течение на времето.
Заинтригувани ли сте? Прочетете, за да видите как смъртта е била изобразявана през вековете.
Танатос
Танатос, синът на Никс, богиня на нощта и Ереб, бог на тъмнината, бил гръцкият бог на смъртта и по-точно на мирната смърт и отвеждал смъртните далеч от царството на живите със същата нежност и тишина като родителите си.
Яма
Индуистката персонификация на смъртта идва под формата на бог Яма, обикновено изобразяван яздещ бик. Яма е както пратеник на смъртта, така и съдник на действията на човека по време на будния му, съзнателен живот.
Банши
Банши, сега често срещана в историите за ужаси по света, всъщност е родом от Ирландия. Думата "банши" произлиза от ирландския термин baintsíde, което грубо се превежда като "жена от приказната могила". В старите ирландски легенди тя била предвестник на смъртта.
Мрачният жътвар
Със сигурност най-емблематичното и незабавно разпознаваемо изображение на смъртта е Мрачният жътвар. Сенчестата фигура, винаги покрита с тъмно наметало и въоръжена с коса и понякога фенер, е популярно изображение на смъртта в Европа от Средновековието насам.
Ла Калавера Катрина
Честванията на Деня на мъртвите в Мексико са известни по целия свят. Често срещан герой в парадите и представленията е Ла Калавера Катрина, което се превежда като „Черепът Катрина“. Историята на Катрина може да бъде проследена до ацтеките, но цветното изображение на смъртта, което познаваме днес е директно вдъхновено от картина на Хосе Гуадалупе Посада, мексикански художник от XIX-ти век.
Шинигами
В японската народна митология шинигами са духове, не непременно злонамерени или зли, които придумват хората към смъртта и подземния свят, когато е време да преминат.
Крал Янло
В китайския будизъм крал Янло е владетелят на десетте царе на ада. Крал Янло не само управлява ада, но и ръководи присъдите на всички новопочинали, които идват в царството му.
Санта Муерте
Санта Муерте или Девата на Светата смърт е много подобна на Ла Катрина. Изобразявана е в Мексико и други страни от Централна Америка, Санта Муерте е народна светица, която символизира не само смъртта, но и изцелението и безопасно преминаване от този свят в следващия.
Архангел Азраел
Архангел Азраел е главният ангел на смъртта в исляма. Той и многото ангели на смъртта под него се явяват пред умиращите, за да отведат душите им в следващия свят и в зависимост от добротата им се проявяват или като красиво създание, или като ужасно чудовище.
Сан Паскуалито
Фолклорният светец на смъртта в Гватемала, Сан Паскуалито, е известен още като краля на гробището. Въпреки че днес той обикновено се изобразява по подобен начин на Мрачния жътвар на външен вид, първоначално той приличал испанския светец Пасхал Байлон.
Мот
Мот, понякога наричан Мавет, е едно от най-старите олицетворения на смъртта в света, първоначално почитан от древните ханаанци в Близкия изток.
Гилтай
В стария литовски фолклор смъртта била наречена Гилтай, стара, заплашителна жена, която донася неприятна смърт. Гилтай обаче не винаги била такава. Когато била млада, тя била нежна и красива жена, която донасяла лека смърт на хората, докато не била затворена в ковчег за седем години.
Дулахан
Дулахан, друго олицетворение на смъртта от ирландския фолклор, обикновено се описва като носещ главата си под мишницата и яздещ край къщите на хора на смъртно легло. След като Дулахан извика името на човека, че той умира незабавно.
"Старецът и смъртта"
Смъртта, както е изобразена в една картина от Просвещението на Джоузеф Райт от 1774 г., приема простата форма на гол скелет, ужасяваща за стареца отчасти поради своя реализъм и отчасти поради нежеланието на човека да бъде изведен от света на живите.
Хел
Хел е богинята на смъртта от скандинавската митология. Понякога представяна като стара и изтощена, друг път като млада и красива, Хел е дъщерята на Локи и управлява подземния свят, наричан също Хел.
Смърт по време на черната чума
Смъртта приела много нови олицетворения по време на черната чума през Средновековието. Заедно с мрачния жътвар, други скелетни и по-злонамерени форми, въплъщение на смъртта започнали да се появяват.
Смъртта на Ингмар Бергман
Едно от най-известните съвременни изображения на смъртта идва от новаторския филм на шведския режисьор Ингмар Бергман от 1957 г. „Седмият печат“. Във филма, чието действие се развива по време на черната чума, смъртта е представена като призрачен мъж, облечен в черно, който играе шах с рицар - една игра на живот или, по-точно, смърт.
Морана
Морана е богиня на зимата, смъртта и прераждането и носи много имена в различните славянски култури. В много региони съществуват традиции, които включват изгаряне на чучело на Морана.
"Неканеният гост"
В своята картина „Неканеният гост“ от 1844 г. немският художник реалист Адолф Менцел използвал обичайния европейски троп за смъртта като скелет, но модернизира изображението, като поставил смъртта в модерно и професионално облекло, което предполагало, че тя е, макар и неканен, уважаван гост.
