З наете ли, че жителите на големите градове се срещат с един особен феномен, който учените наричат „градски топлинен остров“. Тези по-топли зони се срещат и в селата, но отделената температура е значително по-малка пише Meteo Balkans.
Най-добре си личи този топлинен остров през лятото. Забелязали ли сте, че в градовете винаги е горещо, а край морето и в планината е по-прохладно и приятно? Дори в София – е по-прохладно извън града, но защо?
Как се образува “градски топлинен остров"
Почти навсякъде и то в по-големите гадове високите сгради са построени толкова нагъсто, че задържат топлината и пречат на въздуха да се обтича.
Повечето сгради през деня се нагряват и след това започват да отделят тази топлина. Автомобилният трафик, също спомага за повишение на температурите.
Загряването на градовете е и вследствие на използваните материали, презастрояването, липсата на зеленина и вода, както на вида транспорт, който използваме.
Освен това старите блокове имат бетонни покриви от черен асфалт. Те се нагряват много от слънцето и поглъщат топлината. Големите паркинги също задържат високи температурите.
Но повечето изследователи са единодушни, че главен принос внася липсата на растения, които да снижават температурата от изпарения. Със заменянето на растенията с железобетон и тухли, температурата расте.
Истинската прохлада не идва дори през нощта. Особено в големите градове, разликата от градският център и околностите, може да надмине 5-6 градуса по Целзий.
Това явление се нарича "градски топлинен остров". И именно то е причината в градовете да е с няколко градуса по-топло, отколкото периферията на града или околностите!
#GlobalWarming and the expansion of the built environment 🏙️ are expected to intensify the urban heat island (UHI) effect, and its harmful impact on our health
— EU Environment (@EU_ENV) June 28, 2023
Increasing 🌳 tree coverage to 30% in 🇪🇺 cities could prevent nearly 2% of summer deaths 👉 https://t.co/3Ib11bbdne pic.twitter.com/49MflrCPYZ
С други думи, в сравнение със Софийското поле, столичани живеят върху „котлон".
Има ли решение на този проблем? От намаляването на работата на климатиците и друга техника няма да има голям ефект, тъй като антропогенната топлина не е най-главният фактор. Голяма ефективност играе конвекцията.
Специалистите смятат, че е необходимо да се засили отражателната способност на сградите, например с плоски покриви в бял цвят и повече тревни площи.
Ако не вярвате. През лятото отидете в Борсовата градина и ще забележите, че там температурата е с 3-5 градуса по Целзий по-ниска.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
