К лането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995. Класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война. За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно.
Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“
и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
The #Srebrenica genocide was the worst massacre in Europe since WWll. Here’s what led to it.pic.twitter.com/oWsFIuu4ot
— Bosnian History (@BosnianHistory) July 10, 2020
Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.
Twenty-five years ago, more than 8,000 Muslim men and boys were massacred at Srebrenica by Bosnian Serb troops, in one of the darkest chapters of the break up of Yugoslavia.
— DW News (@dwnews) July 9, 2020
The worst massacre in Europe since WWII, it was classed as genocide. pic.twitter.com/TsvjT5OmpB
Свидетелства на жени, преживели ужаса на клането
Показания на Рамиза Гурдич:
„Видях как едно малко момче на около десет години беше убито от сърби в холандска униформа. Това се случи пред очите ми. Майката седеше на земята, а малкият ѝ син седеше до нея. Малкото момче беше поставено в скута на майка му. Малкото момче беше убито. Главата му беше отрязана. Тялото остана в скута на майката. Сръбският войник постави главата на малкото момче на ножа си и го показа на всички. ... Видях как беше заклана бременна жена. Имаше сърби, които я намушкаха в стомаха, разрязаха я и извадиха две малки деца от стомаха ѝ, а след това ги пребиха до смърт на земята. Видях това със собствените си очи“.
Показания на Када Хотич:
„По пътя към автобуса имаше млада жена с бебе. Бебето плачеше и сръбски войник ѝ каза, че трябва да се увери, че бебето е тихо. След това войникът взе детето от майката и му преряза гърлото. Не знам дали войници от холандския баталион са видели това. ... След това чух друга жена да моли: „Оставете я, тя е само на девет години“. Крясъците внезапно спряха. Бях толкова шокирана, че едва можех да се движа. ... По-късно бързо се разпространи слухът, че деветгодишно момиче е било изнасилено“.
Bosnian Serb forces killed over 8,000 Muslim Bosniaks in July 1995 in the town of Srebrenica.
— AJ+ (@ajplus) July 11, 2024
Twenty-nine years after the Bosnian genocide, the victims are still being identified through their DNA. Their families are reburying them.pic.twitter.com/kseZ922Wyl
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
- „Да убиеш присмехулник“
На 11 юли 1960 г. е издаден романът в стил южняшки готик „Да убиеш присмехулник“ на американската писателка Харпър Лий. Той става незабавен хит след излизането си; в Съединените щати е широко четен в гимназиите и средните училища. „Да убиеш присмехулник“ печели наградата „Пулицър“ година след излизането си и се превръща в класика на съвременната американска литература. Сюжетът и героите са свободно базирани на наблюденията на Лий върху семейството ѝ, съседите ѝ и събитие, случило се близо до родния ѝ град Монровил, Алабама, през 1936 г., когато е била на десет години.
Въпреки че разглежда сериозните проблеми с изнасилването и расовото неравенство, романът е известен със своята топлота и хумор.
cr: to kill a mockingbird pic.twitter.com/ynuthq3a9b
— 🧁 (@tetsusken) June 30, 2025
Атикус Финч, бащата на разказвачката, е служил като морален герой за много читатели и като модел за почтеност за адвокатите. Историкът Джоузеф Креспино обяснява: „През ХХ в. „Да убиеш присмехулник“ е може би най-четената книга, занимаваща се с расата в Америка, а главният ѝ герой, Атикус Финч, е най-трайният измислен образ на расовия героизъм“.
Като южняшки готически роман и образователен роман, основните теми на „Да убиеш присмехулник“ включват расовата несправедливост и унищожаването на невинността. Учените отбелязват, че Лий разглежда и въпроси, свързани с класата, смелостта, състраданието и половите роли в Дълбокия юг. Въпреки темите си, „Да убиеш присмехулник“ е обект на кампании за премахване от обществените класни стаи, често оспорвани заради използването на расови епитети. През 2006 г.
британски библиотекари класират книгата пред Библията като такава, която „всеки възрастен трябва да прочете преди да умре“.
„Да убиеш присмехулник“ е единствената публикувана книга на Лий, докато „Go Set a Watchman“ („И страж да бди на пост“), по-ранен вариант на „Да убиеш присмехулник“, не е публикувана на 14 юли 2015 г. Лий продължава да реагира на въздействието на работата си до смъртта си през февруари 2016 г. Тя е много предпазлива по отношение на личния си живот и дава последното си интервю на журналист през 1964 г.
Още събития на 11 юли:
- 1274 г. – роден е Робърт I Брус, крал на Шотландия
- 1767 г. – роден е шестият американски президент Джон Куиси Адамс
- 1864 г. – роден е българският духовен водач Петър Дънов, основател на Всемирно бяло братство, което се определя като езотерично християнство
- 1933 г. – роден е американският моден дизайнер Джорджо Армани
- 1939 г. – роден е писателят Марко Семов
- 1989 г. – умира актьорът Лорънс Оливие („Хамлет“, „Спартак“, „Ромео и Жулиета“, „Исус от Назарет“)
- ООН – Световен ден на човечеството
