Н е прекарвай живота си в телефона. Така попадаш в множество капани, без да искаш – на дигиталното губене на време, на cognitive bias, на скъсения до немай къде attention span, на вече описаното като девиация пристрастряване към чекването на соцмрежите и всичко.
Да, имаш мощно компютърче в ръка, но го ползвай рационално, а не детерминистки. С идеята, че то е помощно средство, а не устройство, което те откъсва от истинския живот (или на практика го изземва). В истинския живот момичетата не изглеждат като в Инстаграм, никой не е особено inventive за минутка като в Tik-Tok, и най-вече – хората нямат и понятие за най-важното, а именно себенадграждането.
***
Дай си сметка, че дигиталното буквално забърза времето, а това не ми се вижда добродетел. Тъкмо напротив – то забърза и нетърпението, и склонността към бърза промяна, и instant gratification. Според мен това влошава самото качество на живота и сякаш изтиква на заден план наслаждението. Аз отдавна се противя на това, наричам го „културата на щастието“ и го смятам за вид дяволска практика, пришпорена от потребителския императив.
***
Което ме води към следното: престани да купуваш, особено подведен/а от лесното онлайн пазаруване. Това неусетно те превръща в жертва на консумеризма, в некво болтче в Големия Потребителски Порядък, който всеки месец иска и поглъща част от доходите ти.
***
Опитай се да знаеш-знаеш, а не да смяташ, че няма смисъл да се научават неща, просто защото са на един клик разстояние – било то профилирано знание или по принцип. Дори с предполагаемото бъдещо бурно развитие на роботизацията след 40-50 години това ще си остане изумително качество. В постмодерността експертизата отново няма как да залезе.
***
Като казах “instant gratification” – леко, тихо и внимателно с наркотиците, знам, че употребяваш, we all (kind of) do. Сигурен съм, че имаш поне един познат, ако не приятел, който не е спазил тоя съвет, казвайки си, „е, what’s the worst than can happen“.
***
Не вярвай. Епиктетовото съмнение във всичко е една от основите на големия интелект.. Имам предвид да подлагаш на съмнение всичко, което ти сервират медиите и соцмрежите. Това развива интелекта още на рудиментарно ниво.
***
Опитай да развиеш добър вкус. То не е само вкус, щот е много важно да е добър, а той се развива чрез познанието и самообучението. Защото ние просто сме заляти от лош вкус, основно заради демократизирането, т.е. плебеизирането на вкуса, пак благодарение на проклетата дигитална революция (и с малката, но неоценима помощ на телевизията).
***
Цени малкото, образовай се непрестанно.
***
Уважавай другия – добрата дума, и без пистолет, goes a long way. Ще се изненадаш, но дори откровените простаци в голяма част от случаите се смиряват, когато потиснеш своята лична агресия и reason-ваш с тях.
***
Внимавай къде е горе и къде – долу. Гледай, като цяло, да не си горе-долу.
***
Има такива категории като „добро“ и „зло“. Те никога не са в чист вид, но си струва да помислиш. Понякога доброто, въпреки намеренията си, се превръща в зло, в по-редки случаи – обратно. Ако си решил да си умен обаче (с извинение към дамите, че все се обръщам в мъжки род, но всичко важи и за тях), виж какво ще ти споделя: свръхзадачата на умния човек не е да се възхищава или възмущава от явленията и света като цяло, а да ги разбира. Това предполага и известна оттегленост, т.е. пести думите си: някой ден вероятно ще ми благодариш за последното. Т.е. не ставай жертва на „синдрома на първото хрумване“ – каквото ти хрумне, веднага да го изпляскаш, без значение дали в живота или в соцмрежите.
***
Бъди милостив към ставите си – това прилича на съвет от Вонегът, но е важно. Няма и да усетиш как минават 40-50 години.
***
В попкултурата бъди on the edge – но каквото и да е там куул в момента, не забравяй за гениите, които неусетно ни формират, от Моцарт и Стравински до Лед Зепелин.
***
Опитай да развиеш абстрактно мислене, като вид антипод на простоватото реалистично. Абстрактното мислене е най-големият лукс от вече 8 хил. години насам. То движи света и личността напред. Съвсем дребен пример как работи историческият bias – защо сме жертви на факта, че в гръко-персийските войни гърците са добрите, а персите – лошите? Абстрактното мислене, освен хиляди други неща, ще ти позволи да видиш тези войни от гледна точка на Ахеменидската империя, която – впрочем – тогава не е смятала, че е изгубила войната след битката при о. Саламин.
***
Общувай с изкуството, дори и да е лошо. Тъкмо то развива абстрактното мислене, което ми се струва of paramount importance.
***
Опитай във всеки възможен случай да обичаш, а не да мразиш. Кармичният баланс, рано или късно, ще ти се отплати.
***
Ако те сполети лоша съдба, смърт на близък, осакатяване и т.н.: първата ти мисъл да бъде „мога ли да продължа живота си“. Ако не, сбогом, това също е избор. Киническо е, но е част от живота, да не се лъжем. Дано не. Само не бъди „незнайко“.
***
Carpe diem, baby: слушай Металика и инстинктивния философ Хетфийлд. Шегувам се, очевидно: това да грабнеш момента е от Хораций, но то се самоподразбира. Всеки път, когато видиш близките си – и когото там обичаш, помисли дали това не е последният път, когато ги виждаш. Това би трябвало да те направи най-малкото внимателен и любвеобилен към тях.
***
Животът не ти дължи нищо. Не завиждай, а помисли защо и как точно ти не направи така, че да не завиждаш.
***
Обичай, но не на всяка цена. Любовта е атавистична и в голяма степен надценена.
***
Live and let live.
***
Смей се, т.е. търси и намирай смешното във всичко, доколкото е възможно. Това е единственият начин да не откачиш, особено в наши дни.
***
П.П . Не ставай жертва на аристотеловия дуализъм. В елинистическата епоха имало какви ли не мнения, по цялата скала, и нашият Стагирит измислил най-културологичното нещо – да заемаш само една от две страни в мнение, дискурс или спор. Не бъди дуалист – имаш разум, винаги в двустранен спор има и нюанси. Самият Кант критикува това надълго и нашироко, и може да му се вярва – не за чистия разум, а относно това да не си толкова тъп, че умът ти да е дуалистичен и за заемаш жарко само едната страна. Опитай се да погледнеш и отсрещната, а най-добре бъди картезианец, защото няма само черно и бяло. Истината (алетейа) е по средата, щастието (древноггръцката еутюхия) е непостижимо, светът вече е какъвто си го направиш сам (монизъм).
И така.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
