Н а 77-годишна възраст почина Цветан Тодоров - известен историк, философ, лингвист, историк на философската мисъл и културолог. Новината за кончината на Тодоров съобщава френското издание "Монд".
Той бе смятан за един от най-големите съвременни литературни теоретици.
Цветан Тодоров прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция.
Самото френско издание го определя като французин от български произход.
В интервю за български вестник през 2008 г. той се самоопределя като българин и французин.
Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.
Muere en París el pensador Tzvetan Todorov a los 77 años había recibido el Príncipe de Asturias en 2008https://t.co/DUQQV2BOuE
— @silvialuxemb (@silvialuxemb) 7 февруари 2017 г.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия - общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване" под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката - това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. - от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.
Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение". В „Увод във фантастичната литература" (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
Sombre augure en ces temps troublés...
— Vincent CHRISTEN (@VinceCHRISTEN) 7 февруари 2017 г.
Mort de Tzvetan #Todorov, le fantastique humaniste https://t.co/XJ7zRcgAyB via @BibliObs
Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията.
