Първата половина на 20-ти век. Човечеството вече е преживяло една световна война и се готви за втора. Още по-кървава и свирепа. Един от малкото избори, коитоБългария вижда, за да възтанови мечтата си за национално обединение е да застане на страната на Германия.
Третият Райх обаче се опитва да наложи с брутална сила нов ред, идеология и ценности... и в този проект няма място за евреи... те трябва да бъдат прочистени. Като съюзник на нацистка Германия правителството в София следва инструкциите. Но хората в България решават друго, разказва поредният епизод на "5 минути София".
Според плана на Гестапо първата група евреи от България трябва да бъде депортирана през март 1943 г.
Преди това те са накарани да носят жълти значки като белег на тяхното различие, събрани са им радиоапаратите и са им поставени ограничения.
В прецизната организация на нацистите не са предвидени действията на няколко смели мъже, подкрепени от цялото българско общество.
В София митрополит Стефан се обявява в защита на евреите.
3000 души са събрани в Пловдив, откъдето трябва да заминат с влакови композиции към концентрационните лагери. Митрополит Кирил, бъдещият български патриарх влиза в лагера в Пловдив, готов да пожертва себе си, за да спре депортацията.
Срещу решението на правителството застават и 43-ма депутати. Те са водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Само един от групата се отказва. Останалите до край изобличават операцията на Гестапо като срамна и незаконна.
В подкрепа на българските евреи се надигат личности и обществени организации. Елин Пелин и целият Съюз на писателите, Лекарският съюз, спортното дружество "Славия", вдовицата на държавника Петко Каравелов - Екатерина... и много други...
Огромният обществен натиск принуждава правителството да спре депортирането. Акцията е отложена с два месеца за май 1943 г. И вторият път плановете на нацистите не успяват.
Българската православна църква окуражава морално както евреите, така и всички българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията. Мотивът на духовниците и на Светия синод е, че гоненията на евреите са удар по самата България. Те са и посегателство срещу Търновската конституция, която гарантира еднакви граждански права на всички общности в България.
След Освобождението евреите живеят, работят и просперират в условията на толерантно отношение. Но също и защитават Отечеството като участват активно във всички войни. Един паметник свидетелства за това. Той е на загиналите за свободата на България евреи и е направен в началото на 30-те години на 20 век в София. Намира се в бившата Ендокринология, известна преди като Еврейската болница.
По време на управлението си в Европа нацистите унищожават синагогата във Виена, но тази в София оцелява. Тя е построена през 1909 г. от архитекта Фридрих Грюнангер по модела на храма в австрийската столица.
Софийската синагога е трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Мястото, на което е издигната днес се нарича квадрата на толерантността. Защото съвсем наблизо има също джамия, православна черква и католическа катедрала.
София е столица на страна, в която се срещат различни етноси и религии. В това многообразие всеки е оставил своята следа. Плетеница от постижения в името на единното цяло. Затова и опитът насилствено да бъде нарушена тази хармония е неуспешен.
Спасяването на 49 000 български евреи е един от големите триумфи на толерантността и цивилизованото мислене, които историята помни.
България плаща тежко своята цена за съюза си с нациска Германия. Отново след Първата световна губи териториите с компактно българско население.Отново плаща милиони репарации... Икономиката и е съкрушена, а София е в развалини от бомбандировките на англо-американските самолети. Съветската армия е на границите...
Уинстън Чърчил написвана една салфетка зоните на влияние, от които се отказва. Предава съдбините на България и на цяла източна Европа в ръцете на Йосиф Висарионович Сталин – диктаторът на комунизма.
Спасяването на 49 000 евреи в България е един от малкото триумфи на толерантността и цивилизованото мислене на ХХ век , които историята ще помни.
