И ндустриалните предприятия в България трябва спешно да получат полагащите им средства по схемата за частично компенсиране на разходи за въглеродни емисии. В ерата на Covid-19 тежката индустрия в страната все още не се ползва от тази мярка, тъй като приемането ѝ в Законoпроекта за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата беше отложено в началото на тази година и до момента все още не е гласувано, а до излизането на парламента в почивка остават няколко дни.
Диалогът по нея беше възстановен между държавата и работодателите преди дни като на брифинг на Съвета за тристранно сътрудничество (НСТС) стана ясно, че въпреки забавянето е постигнат консенсус. Става въпрос за 33 млн. лв. за едногодишен период, какъвто е бюджетът на мярката за компенсиране на тежките индустрии у нас. „Цяла Европа възстановява частично пари, изразходвани от предприятията за въглеродни емисии, само ние не го правим, а имаме нужда, това е един свеж ресурс, министерството ни подкрепи. Предприятията имат нужда от тези средства", заяви изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
България може да спечели от Зелената сделка!
Пред Economic.bg днес той добави, че мярката е неотложна и се коментира вече шести-седми месец. „В цяла Европа тези пари се възстановяват на бизнеса, който е дал сериозна част от бюджетите си за покупка на емисии. В работещите индустрии като Германия и Австрия се възстановяват, само в България не се случва. В един такъв момент, когато или няма производство, или е забавено, или силно намалено – бизнесът трябва да има пари да плаща заплати, наеми и др.“, отново обясни той.
По думите му забавянето на мярката поставя нашата индустрия в една изключително неконкурентна позиция. „Губим и от цената, на която предлагаме нашия продукт, и от средствата, които сме дали за покупка на емисии“, обясни Иванов и допълни, че след възстановяването на диалога очаква позитивно решение от парламента.
„Това е изключително важно, тъй като основната цел на мерките от самото начало досега е да се осигури ликвидност за бизнеса. Не става дума да се дават грантове и безвъзмездни проекти или подаръци. Става дума за възстановяване на пари, които бизнесът е дал и в цяла Европа има решение на комисията част от тези пари да му бъдат възстановени обратно“, обясни Иванов.
Как пандемията промени въглеродните емисии
Според него бизнесът в ЕС е поставен в неконкурентна позиция спрямо другите големи икономики и затова има решение, което трябва да се спазва и да налее свеж ресурс в затруднените сектори. „Това е една битка за зелена икономика, зелен Европейски съюз, който обаче е изолиран в света, защото вижте какво става в Китай и САЩ. Затова на европейско ниво е решено нашите фирми да не бъдат поставени в съвсем неизгодна позиция и една част от парите, които са дали за емисии да им бъдат възстановени. Това са наши пари, не е подарък от държавата нито от ЕС, това е разликата", смята Иванов.
Предприятията у нас са потърпевши от нарастващите заради въглеродните емисии цени на тока и според Директива на ЕС трябва да бъдат компенсирани за това и за да не местят производствата си в страни, които не ограничават изхвърлянето на парникови газове. За нея се заговори още през 2018 г., но още тогава стана ясно, че това няма да се приеме бързо в българското законодателство, но в ерата на Covid-19 българският бизнес има спешна нужда от тази помощ.
