Нека попитаме човек, изминал дълъг път, напълно изтощен, нямащ сили да продължи, какво би предпочел – чаша вода или кесия злато. Човекът ще избере водата, защото, със златото може да си купи много неща, но не и живот.
Представете си, че сте в пустиня. Температурата се покачва с всеки час. Извървели сте дълъг път под слънцето, изгарящо всичко живо наоколо. Изведнъж усещате мириса на вода. Чувате я как весело шумоли. Зад няколко големи планини от пясък се подават няколко палми, които бавно и тромаво поклащат листата си. Продължавате с още по-големи стъпки и надежда за успех, но на една крачка от щастието спирате и осъзнавате, че не може да продължите напред повече. Изтощени, се придвижвате бавно и с всяка крачка се приближавате все повече и повече към стоновете на бистрата вода. С пресъхнали устни отпивате от богатството скрило се далеч от всяко живо същество.
Освен всичко останало, водата е и много мръсна. През лятото, хора отвсякъде идват за отдих по черноморието. Но какво става като се срещнат с мътната вода, която прелива от боклуци? Какво става, когато една вълна се зададе и точно в момента преди да плисне, любителите на морето виждат толкова много отпадъци на едно място и едновременно с това усетят мириса на мазут? Всеки един турист, невиждал, нечувал за мръсотията, сипеща се по черноморието, очакващ бистра и синя вода, би реагирал възмутено на тази грозна гледка. Неоспорим факт е, че, ако водата по черноморието беше сравнително по-чиста, морето би изглеждало наистина много красиво!
Живота на флората и фауната зависи от нас, хората. Всеки организъм се нуждае от вода, за да живее. Но ако ние се отнасяме така безрасъдно с нея може би на Земята ще има много по-малко живи организми, отколкото сега, поради небрежността на хората.
Водата, която пием, с която готвим и, с която се къпем е питейна и не е замърсена. Тази вода е част от природата, но с помощта на пречиствателни станции тя е годна за пиене. Нека бъдем благодарни за това, че не пием замърсената вода, а пием специално пречистена!
Отношението на хората към водните богатсва е повече от лошо! На никой не му пука за околната среда и как я замърсява с почти всяко едно негово действие. Всеки изхвърля отпадъците си на неправилно място – кой на улицата, кой до казана и мисли, че някой друг ще почисти стореното от него. Но ако всеки един човек разсъждава по този начин, то ние ще живеем в мръсотия и никакви „еднодневни“ почиствания няма да ни помогнат. Благодарение на еколозите и техните инициативи, планетата ни става по-чиста. Но дори, когато се потрудим и се опитаме да подобрим природата все някой ще замърсява в бъдеще. На света има малко хора, които наистина мислят за природата и своето бъдеще и се стараят да не й вредят. Фабриките изливат отровни химикали във водните басейни, което е причина за измирането на много от живите същества във водната среда и около нея. Аз ги моля да се замислят за бъдещето и да отделят повече средства за пречиствателни станции.Така Земята ще стане по-добро място за живеене.
Без чиста природа няма бъдеще за нас и нашите деца. Нека всеки се замисли за това преди да изхвърли порединя боклук на неподходящо място. Чистата природа не може без чистата вода. Нека помним, че освен днес и сега има и утре!
