Откритието изненада много експерти, тъй като според предишни трудове "дивите" неандерталци нямат никакъв или почти никакъв принос към генофонда ни.
Резултатите са от анализ на неандерталския геном, сравнен с генома на съвременните Homo Sapiens, което извършва екип от Института за еволюционна антропология "Макс Планк".
Според тях до 4% от човешкия геном на евразийците (без африканците) е в наследство от неандерталците.
Германските учени извлекли ДНК от костни проби от останките на три неандерталки, намерени в пещера в Хърватия, които според тях са на около 38 хил. години.
Те сравнили неандерталския геном с този на петима съвременни представители на Homo Sapiens от различни части на света: Франция, Китай, Папуа-Нова Гвинея и Южна и Западна Африка.
Според откритията предците на съвременните хора - след като мигрирали от Африка преди между 45 и 80 хил. години, се "омешали" с неандерталците - в Близкия изток, на Арабския полуостров и в Северна Африка, преди да се разпръснат из Евразия.
Неотдавна учени от университета на Ню Мексико, САЩ, информираха, че предшествениците на съвременния човек са се кръстосали с неандерталците най-малко два пъти преди десетки хиляди години.
По този начин оттогава насам техните гени се предават от поколение на поколение.
Според изследването едната кръстоска датира отпреди около 60 хил. години в района на Източното Средиземноморие, а другата - от около 45 хил. години в Източна Азия.
И двете са станали, когато предшествениците на човека са напуснали Африка, за да "колонизират" останалата част на света.
Откритието хвърля нова светлина върху загадката около съдбата на неандерталците, за които се смята, че са изчезнали в Европа преди около 25 хил. години.
Сред мнозина учени е разпространено виждането, че неандерталецът не е издържал конкуренцията със съвременния човек в периода между 40 и 24 хил. години назад.
Изследването бе представено в щата Ню Мексико на конференция на Американската асоциация по физическа антропология и предизвика изключителен интерес сред учените.
Последвайте ни
