Чували ли сте за този враждебен и леден свят?

Н а днешната дата през 1846 г. британският астроном Уилям Ласел насочва телескопа си към най-отдалечените кътчета на Слънчевата система.

В края на септември същата година други астрономи най-сетне успяват да докажат съществуването на Нептун, за което се спекулира десетилетия наред. На 10 октомври 1846 г., няколко дни след откриването на последния газов гигант в Слънчевата система, Уилям Ласел успява да забележи Тритон – най-големият естествен спътник на Нептун.

Тритон е един особен и леден свят, който вълнува астрономите години наред. Кръстен е на сина на древногръцкия бог на моретата Посейдон (еквивалентът на Посейдон в римската митология е Нептун).

Neptune, Triton and Pluto in near-infrared using IRIS2 @ 3.9m Anglo-Australian Telescope - From Angel R. Lopez Sanchez (@El_Lobo_Rayado) - https://t.co/LhSkP0EtLn pic.twitter.com/t78CYsvnpZ

— Hourly Cosmos (@hourlycosmos) October 5, 2022

Тритон е най-голямата луна на Нептун и единственият голям естествен спътник в Слънчева система, който се движи в ретроградна орбита. Тоест, в противоположна посока на орбитата на своята планета.

Тази особеност на Тритон кара учените да смятат, че спътникът всъщност е бил прихванат от гравитацията на Нептун преди милиони години и „откраднат“ от пояса на Кайпер. Поясът на Кайпер се простира отвъд орбитата на Нептун и е пълен с малки скални обекти и остатъци от ранната Слънчева система. В пояса на Кайпер се разполагат и планети джуджета като Плутон, Макемаке и Хаумеа.

Тритон извършва синхронно въртене около Нептун, по пример на нашата Луна, и по тази причина спътникът е обърнат винаги с една и съща страна към планетата.

🔭 Random Neptune Image. Mission: Voyager. VG Imaging Science Subsystem - Narrow Angle. Triton's 'Cantaloupe' Terrain. Credits: NASA/JPL. #NASA #homeassistant #nodered pic.twitter.com/8wNO95W2RH

— TARS 🤖 (@TARS_Server) October 5, 2022

Диаметърът на Тритон е 2700 км., а заснетите до този момент изображения на спътника разкриват, че повърхността му е покрита с недълбоки кратери, гладки вулканични равнини и кръгли ями, образувани от вледенени потоци лава. Тритон е покрит от слой замръзнал азот, под който се простира една ледена мантия, която учените вярват че обгръща ядрото, съставено от метал и скали.

Плътността на Тритон е два пъти по-голяма от тази на водата, което е повече от почти всички естествени спътници на газовите гиганти в Слънчевата система. Европа и Йо са тези, които имат по-голяма плътност от Тритон.

Тънката атмосфера на спътника на Нептун се състои предимно от азот и от малки количества метан. Атмосферата на Тритон най-вероятно се дължи на вулканичната активност на спътника, която се активира от периодичното затопляне от слънчевите лъчи. Тритон, Йо, Венера и Земята са единствените тела в Слънчевата система, за които се знае, че имат вулканична активност понастоящем.

Тритон е едно от най-ледените места в Слънчевата система. На този спътник е толкова студено, че по-голямата част от наличния азот се кондензира под формата на скреж, което придава на повърхността един леден блясък, отразяващ 70% от слънчевата светлина, която успява да достигне Тритон.

„Вояджър 2“, който е единственият космически кораб, прелетял край Нептун и Тритон, успява да измери температури на повърхността на спътника от минус 235 градуса по Целзий. По време на прелитането си през 1989 г. космическият апарат освен това установява, че Тритон има активни гейзери, което го прави една от малкото луни с геоложка активност в Слънчевата система.