С итуацията в Ирак продължава да бъде напрегната, а страната е на ръба на много по-дълбока и опасна политическа криза. Демонстрациите в една от най-богатите на петрол държави не спират вече два месеца, след като в края на септември бяха спрени за кратко.
От октомври насам, Южен и Централен Ирак са в постоянна протестна обстановка, а от две седмици насам към демонстрантите се включиха и други райони на страната, които досега бяха предимно тихи.
На фона на лаконично международно отразяване, жертвите на сблъсъците със силите за сигурност вече преминаха 400 души, а ранените са близо 20 000.
Междувременно, премиерът Адел Абдул Махди заяви преди дни, че иска да подаде оставка, но това не означава нито краят на протестите, нито оттегляне на сегашния кабинет. Регионалните играчи като Иран, Саудитска Арабия и САЩ наблюдават ситуацията и предприемат стъпки.
Съгласно предписанията на иракската конституция, правителството ще остане на власт поне за месец, докато не се постигне консенсус за подходящ кандидат за премиер. След като президентът се заеме с тази задача, кандидатът има още месец, за да формира коалиция. На хартия задачата е проста, но опитът в Ирак показва, че постигането на консенсус може да отнеме дълго време, а формирането на правителство поне няколко месеца.
По време на този период, временното правителство не може да прокарва нови закони, да вкарва реформи или да одобри нов бюджет – т.е. обещанията, които иракският премиер направи, няма да бъдат изпълнени.
Стига се до задънена улица – ситуация, от която полза ще имат най-вече външни сили с интереси в Ирак, но също така и управляващите, които виждат възможност да се прегрупират докато тече процеса на оставка и формиране на евентуално нов кабинет.
Iraq's real power-brokers are the warlords-cum-politicians who want to spread Shia influence across the region. They view protesters as a threat https://t.co/bpIr7gwazL
— The Economist (@TheEconomist) 6 декември 2019 г.
Няма съмнение, че сегашната протестна вълна в Ирак поставя нова ера в политическата история на страната. Подобно недоволство има от години, но за първи път демонстрантите са така решени да защитават и без това крехките демократични институции, изградени след падането на режима на Саддам Хюсеин. За първи път протестите са масови, без явно лидерство и без желание да се отстъпи, въпреки големия брой жертви.
От решенията, които ще бъдат взети сега, зависи близкото бъдеще на Ирак.
Периодът на преход от сегашното правителство към формиране на следващото, ще е период, през който може да бъде повлияно на избора на следващ премиер. Иран има най-силни позиции в Ирак и показа това явно.
Техеран не само подкрепя и въоръжава про-ирански милиции в Ирак, които станаха част от правителството при последните парламентарни избори, но има директен контрол върху политици и икономически сектори. След като загуби битката Абдул Махди да остане начело на Ирак, Иран се опасява, че демонстрациите в Багдад ще дадат нов тласък на бунтовете сред иранската средна и работническа класа.
Недоволството в Иран беше смазано жестоко като за де седмици загинаха близо 300 души на фона на прекъснат интернет достъп и почти пълно медийно затъмнение.
Демонстрациите в Иран бяха повлияни от тези в Ирак, и иранските лидери знаят това много добре. Ето защо, освен по икономически и политически причини, Техеран гледа много сериозно на ставащото в Ирак заради преноса на недоволство между гражданите на двете държави.
#BREAKING Top Iraq cleric says new PM must be chosen without 'foreign interference' pic.twitter.com/bKfgFHnSiC
— AFP news agency (@AFP) 6 декември 2019 г.
В момента Иран набира нови поддръжници в Ирак и отпуска повече подкрепа за старите си съюзници. Така например, алиансът Фатах, който е един от мощните в парламента в Багдад, получи политическа подкрепа от Техеран.
Лидерът на Фатах, Хади ал Амери, който е и лидер на едни от най-мощните милиции в Ирак и с дълго минало на атаки по американските сили, е считан за основен играч на политическата сцена. Иран беше атакуван директно от протестиращите в Ирак. Най-малко два пъти консулството на страната беше нападнато и запалено от демонстранти, имаше и убити при стрелба от охраната на консулството.
Гневът явно е насочен към Техеран, предвид ролята му в политическия и икономически живот на иракчаните.
САЩ също наблюдават ситуацията в Ирак, но много по-мълчаливо от Иран. Влиянието на Вашингтон беше сериозно ударено последните години и сега американците са обезпокоени, че начело в Багдад може да дойде про-ирански премиер, който да поиска изтегляне на американските сили.
Пентагонът заяви тази седмица, че няма планове за изтегляне, но това може да се промени, ако иракското правителство преразгледа отношенията си с Белия дом. За САЩ присъствието в Ирак има значение и за ситуацията около границата със Сирия, която е със стратегическо значение както за Вашингтон, така и за Техеран.
Иран вече три години изгражда сериозна мрежа от постове по границата както от иракска, така и от сирийска страна, разполагайки там про-ирански милиции. Тези милиции няколко пъти организират атаки по американски войници и кюрдските сили в Източна Сирия. За САЩ изтегляне от Ирак в момента изглежда неприемлив сценарий.
Нещо повече – за Пентагона е ясно и че скоро трябва да се подновят операциите към възраждащата се мрежа на „Ислямска държава“ в Ирак, а това няма как да се случи без щаб в Багдад.
Защо Иран се притеснява от протестите в Ливан и Ирак
Третата държава, която има директни интереси в Ирак, е съседна Саудитска Арабия. През последната година кралството увеличи икономическото си влияние, за което помогна идването на власт на Абдул Махди преди около 13 месеца.
Оставката му също би дала възможност за увеличаване на присъствието на саудитците – особено ако могат да повлияят на избора на нов премиер – но Саудитска Арабия няма все още толкова силно политическо влияние в сравнение с Иран.
За Рияд Ирак е основен елемент в стратегията за възпиране на Техеран, но кралството отсъстваше близо десетилетие от Багдад, като доскоро дори границата беше затворена. Това се променя, но ще отнеме време. Засега шансовете не са на страната на Саудитска Арабия.
Защо има протести в Ирак и кой седи зад тях
За протестиращите, сметките на външните играчи не са основният им проблем. Въпреки че показаха задоволство от новината за оставката на Абдул Махди, те я разглеждат като първата стъпка от много по-голям процес на промяна. Демонстрантите искат технократи начело на държавата, удари по корупцията, по-добро управление на петролните ресурси, честни избори и прекратяване на религиозните и етнически квоти, които създават условия за злоупотреба с властта и фаворизиране.
Демонстрантите заявиха, че продължават без спиране. Към тях се присъединиха и градове в Западен и Северен Ирак. Предимно сунити, тези райони стояха тихи досега, опасявайки се от популизъм срещу тях. Исторически от тук започват своята дейност Ал Кайда и „Ислямска държава“, и често про-иранските политици обвиняват местните жители в подкрепа за джихадисти. Но сега хората се присъединиха към протестите и това е нов проблем за Багдад.
Висшият шиитски лидер Али ал Систани, който има милиони последователи, застана зад протестиращите и това даде сигнал на Иран, че твърдата политика може да доведе до граждански конфликт. За опасност от възможен конфликт намекна и един от най-мощните политически и религиозни лидери в Ирак, Муктада ал Садр.
Кървави протести в Ирак, жертви и стотици ранени
Нови жертви и полицейски час в Ирак
В момента външните играчи преценяват как да реагират към тази нова обстановка в Ирак. Никой не очакваше толкова силна протестна вълна, нито имаше очаквания, че демонстрациите ще продължат въпреки многото жертви.
Но протестите продължават, а демонстрантите имат силно недоверие и неприязън към сегашния политически елит. Вероятно регионалните сили ще трябва да потърсят нова стратегия и нови съюзници, за да не загубят обществено влияние, но до този момент Иран не изглежда, че преосмисля действията си – ескалацията в Ирак е видима.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!