Н а 6 август държавният секретар на САЩ Майк Помпео назначи Елиът Ейбрамс за специален представител за Иран, заменяйки посланик Брайън Хук. Ейбрамс е един от най-противоречивите служители в Държавния департамент. Назначаването му означава накратко, че Доналд Тръмп смята да промени тактиката си към Иран и да я обвърже с натиска над Венецуела, защото Ейбрамс ще запази и поста си на специален представител за Венецуела, на който беше назначен през януари 2019 г. – 30 години след като беше обвинен, че е излъгал Конгреса относно ролята му на тогавашен помощник-секретар в администрацията на Рейгън по въпросите на Западното полукълбо. По-конкретно, тогава Ейбрамс помага на американската администрация да заобиколи забраната на Конгреса за въоръжаването на опозицията в Никарагуа (известна като Контри). Аферата е наречена „Иран-Контри“ и Ейбрамс получава президентско помилване за това престъпление.
NEW: Trump's Iran envoy Brian Hook is stepping down and will be replaced by noted Iran hawk Elliott Abrams, who is currently Trump's Venezuela envoy, the New York Times reports. https://t.co/mzeMqMthWy
— Axios (@axios) August 6, 2020
Назначаването на Ейбрамс със сигурност ще привлече внимание в Техеран. Той е известен с тактиките си срещу авторитарни режими, но също така – както показва личната му история - не зачита международните правила, ако това би изпълнило поставените от администрацията цели. През януари 2019 Тръмп го назначи за специален представител за Венецуела, за да ръководи американската политика към района и опитите на Вашингтон да притисне – и свали, ако може – президента Николас Мадуро. За иранците присъствието на Ейбрамс може да бъде разчетено като сигнал, че Белия дом има подобни намерения и към Иран. Техеран вече е обект на засилена дипломатическа и политическа кампания в рамките на т.нар. „максимален натиск“ на Тръмп, съсредоточена към прилагане на санкции срещу конкретни жизненоважни отрасли на иранската икономика и върху политическия и бизнес елит. Самият Помпео е известен с изказванията си, в които намеква, че по-скоро би искал да види как си тръгва управлението на аятоласите, отколкото да чака реформи. Ейбрамс е по-близък до тези идеи, отколкото предшественика му Хук. Още преди назначаването му, върховният лидер на Иран Али Хаменей изключи всякакви разговори с администрацията на Тръмп относно ново ядрено споразумение, което да замени постигнатото през 2015 година. Това, че Ейбрамс получава поста специален представител за Иран почти сигурно изключва всяка възможна промяна в позицията на Техеран преди изборите в САЩ и ако Тръмп бъде преизбран.
Тръмп уволни Джон Болтън, вероятно заради талибаните
Ако Помпео назначи Ейбрамс с идеята да бъде променено управлението във Венецуела и Иран, то това няма да е лесно начинание. В допълнение към всички останали санкции, наложени на двете страни, САЩ санкционираха Мадуро през 2017 и аятолах Хаменей през 2019. Режимът на Мадуро издържа, въпреки че опозиционния лидер Хуан Гуайдо беше признат за легитимен лидер не само от САЩ, но и от повечето съседи на Венецуела. Правителството на Иран е още по-трудно за сваляне или променяне – в Иран няма подобна опозиционна фигура, която да обедини различни съсловия. Много от съседите на Техеран, по-специално Израел и държавите от Съвета за сътрудничество в Залива, биха предпочели смяна на режима в Иран, но те имат малко възможности за действие. В момента по-скоро Иран налага правилата в регионалната политика в Близкия изток като направи това в Ирак, Йемен, Ливан и Сирия. Назначаването на Ейбрамс обаче показва, че оценката на Държавния департамент доказва проучванията и заключенията на изследователи и журналисти, че Венецуела и Иран работят заедно когато е възможно. Доказателство за това сътрудничество излезе през май тази година.
Жертви и ранени във Венецуела, САЩ и Русия се скараха
На 25 май пет ирански танкери, превозващи над 1,5 милиона барела гориво и нефтохимически продукти пристигат в териториалните води на Венецуела. Режимът на Николас Мадуро обяви, че военноморските сили на страната му ще ескортират танкерите. Горивото е жизненоважно за Венецуела, въпреки че страната е от най-големите производители на петрол в света – комбинацията от корупция и лошо управление, съчетани с американските санкции, довеждат до нуждата Каракас да получава подобни доставки. В допълнение към изпращането на петролни продукти, Иран изпрати и китайско оборудване във Венецуела, за да подпомогне държавната компания Petroleos de Venezuela (PDVSA) в обновяването на петролната инфраструктура.
#Iran— Regime naval forces were preparing to target US commercial vessels in the Gulf last month in case US forces interfered w/ #Venezuela-bound Iranian oil tankers: Noor News
— Hezbollah Watch® (@HezbollahWatch) June 13, 2020
Tehran sent 5 tankers of fuel to gasoline-starved ally Venezuela in May.https://t.co/0MqkyuYsMB
По този начин, петролните пратки от иранските пристанища представляват съвместни действия на иранското и венецуелско лидерство, които оспорват политиките на Тръмп. Доставките нарушават американските санкции върху иранския петролен износ, както и санкциите за транзакции с Венецуела. При предишния си президент Махмуд Ахмадинеджад Иран поддържаше близки отношения с правителството на тогавашния лидер на Венецуела Уго Чавес. Иран до голяма степен се отказа от връзките с Каракас покрай подписването на ядреното споразумение през 2015. Едноличното прекратяване на сделката от страна на Тръмп през 2018 принуди Иран да се върне към предишните си политики в Западното полукълбо, които датират от десетилетия. През 1992 и 1994 са извършени терористични атаки в Буенос Айрес срещу израелското посолство и еврейския културен център. За извършители се считат членове на Хизбулла, които са инструктирани от тогавашното ръководство на Иран. Латинска Америка и в частност Венецуела отдавна са основна дестинация за бизнесмени от арабския свят и Иран, които имат директни връзки с Техеран, като в самата администрация на Мадуро има хора с ливански произход, чиито контакти са добре известни. Такъв пример е министърът на промишлеността Тарек ал Исами, който беше и вицепрезидент на Венецуела до 2018.
Тръмп: САЩ може да използват военна сила във Венецуела
Николас Мадуро предостави на Иран злато на стойност 500 милиона долара в замяна на петролните доставки, давайки на Иран нужната твърда валута, която намаля заради санкциите на САЩ. Вариантите на Вашингтон за противодействие на новото предизвикателство, породено от обединяването на усилията на Иран и Венецуела, са ограничени. Наскоро американският флот увеличи присъствието си в карибския басейн, за да атакува трафика на наркотици, в който участват и политици във Венецуела и Колумбия. Но американските военни съобщиха, че не са получавали заповеди да прихващат иранските доставки. Подобни действия биха били и незаконни не само спрямо международната право, но и спрямо самите американски санкции в сегашния им вид. И все пак, всички ирански и венецуелски компании, участващи в сделката, вече са санкционирани от САЩ – включително иранските държавни танкери, венецуелската петролна компания и авиокомпанията Mahan Air, която иранците използват не само за доставки на военно оборудване в Ливан и Сирия, но и за превоз на части за петролната инфраструктура на Венецуела.
Скандал – платили на частна армия в САЩ да свали Мадуро
Служители на САЩ издадоха указания към чуждестранните пристанищни оператори да не съдействат на пратките и предложиха награди на всеки екипаж, който би могъл да помогне на Съединените щати да спира товарите. Успешните пратки на петрол от май месец помогнаха на режима на Мадуро да предотврати по-нататъшен икономически крах в момент, когато опонентите му вече са отслабени от неуспешните опити за преврати. За Иран доставките илюстрират, че режимът в Техеран може директно да предизвика САЩ, в собствената му зона на влияние, чрез подсилване на режим, който администрацията на Тръмп смята за основна цел на външната си политика. Очаква се човек с опита на Ейбрамс да доведе нова политика – вероятно по-остра и отвъд правилата на международното право – във Вашингтон, от която Белият дом се нуждае, ако иска да подсили редиците си не само в Латинска Америка, но и в Близкия изток.
