В оенните в Мианмар не получиха подкрепата, на която вероятно са се надявали след преврата, който извършиха миналата седмица. Без да са научили урока си, че времената са различни, армейските сили блокираха достъпа до социални мрежи с идеята да спрат разпространението на призиви за демонстрации срещу военното управление. И докато на международната сцена се увеличават критиките срещу хунтата, в които и Китай беше принуден да заяви, че не подкрепя събитията, десетки хиляди демонстранти изпълниха за пореден ден улиците на най-големия град в Мианмар, Янгон, и поискаха освобождаването на гражданския лидер, някогашната активистка Аун Сан Су Чи.
I support the Myanmar people’s fundamental rights to expression, assembly & peacefully protest against the military coup, free from reprisal or violence. EU calls for all those detained in the coup to be released. Democracy must be restored.
— Josep Borrell Fontelles (@JosepBorrellF) February 7, 2021
До този момент демонстрациите са предимно мирни, а военните се въздържат от използване на сила, вероятно заради международните наблюдатели. Интернет връзката откъсна Мианмар от останалата част на света за два дни през изминалия уикенд, но това не попречи да бъде организирана най-голямата улична съпротива срещу армията от събитията през 2007 г., известни като Шафрановата революция и неслучайно коментатори направиха сравнение.
През 2007 г. в Мианмар избухват масови протести, предизвикани първоначално от широко разпространено недоволство заради рязък скок на цените на горивата. Но общественият гняв бързо се обръща срещу военното правителство, което управлява държавата с железен юмрук в продължение на пет десетилетия. Протестното движение е наречено „Шафранова революция“ заради цвета на дрехите на будистките монаси, застанали в челните редици на демонстрациите. Протестите тогава се разпространяват из цялата страна, като в крайна сметка привличат десетки хиляди. При последвалото смазване на протестите, стотици са ранени, а няколко десетки са убити, но Шафрановата революция се превръща във важна стъпка към демократично управление в Мианмар. През 2015 г. Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чи спечели изборите, оглавявайки първото цивилно правителство на Мианмар от 54 години.
Днешните събития предизвикват сравнения, тъй като всички масови движения на недоволство срещу военните, са били смазвани жестоко, като най-известният пример са студентските бунтове през 1988 година, когато изгрява звездата на самата Су Чи. Когато преди седмица тя и близки до нея политици бяха арестувани при координирани обиски на военните под сянката на обвинения, че миналогодишните избори са били манипулирани, това предизвика притеснения дали няма да последва масови репресии. В дните след преврата започнаха да се формират групи срещу хунтата в различни райони на страната, които посредством социалните мрежи организират гражданско движение. Несъгласието с действията на военните доведе именно до протестите през уикенда. Протестиращи се стичаха от градовете около Янгон и из целия град, обединявайки се в района около пагодата Суле в центъра на града.
Присъстващите на демонстрациите вдигнаха три пръста във въздуха - жест на съпротива, популяризиран от трилогията „Игрите на глада“ и по-късно използван от протестиращите срещу хунтата в Тайланд. Жителите на Янгон, които не излизат на улицата, излязоха по балконите на домовете си с песни и удари по тенджери в знак на солидарност, като кадрите с обикалящи по кварталите антиправителствени мотористи и шофьори обиколиха интернет.
Полицията, въоръжена с водни оръдия, до голяма степен стои настрана за момента, докато барикадира основните забележителности на Янгон и правителствените сгради. Властите също така спряха демонстрантите по техния път към посолството на САЩ. В същото време протести имаше и в други градове. Когато първите признаци на съпротивителни кампании се появиха във Фейсбук, властите блокираха достъпа до мрежата. По-късно те разшириха дигиталната блокада върху Туитър и Инстаграм. След това, в събота, цялата мобилна интернет връзка беше нарушена. NetBlocks, онлайн екип, който проследява интернет прекъсванията в реално време, заяви в неделя, че свързаността е само 14% от обикновените нива. В късния следобед в неделя Telenor, един от телекомуникационните оператори на Мианмар, обяви, че са възстановили мрежата, следвайки инструкции от властите. По-рано в изявление Telenor заяви, че властите са разпоредили „спиране в национален мащаб“ на мрежата и достъпа до мобилни услуги, цитирайки „разпространение на фалшиви новини“.
The larger question: why was @eu_eeas @EU_Commission supporting "capacity building" for a problematic, rights abusing #Myanmar police force in the first place? @GreensEFA & progressives in @Europarl_EN should look at terminating this program once & for all https://t.co/AgYI9v5E23 pic.twitter.com/mGAIaNErhu
— Phil Robertson (@Reaproy) February 8, 2021
Междувременно международният натиск нараства. Томас Андрюс, специален докладчик на Обединеното кралство за Мианмар, заяви пред медии, че след преврата са арестувани повече от 160 души. Те включват представители на избраното правителство и видни активисти, и призова Съвета за правата на човека да проведе специална сесия заради кризата.
Ройтерс съобщи, че в събота е бил задържан и Шон Търнел, австралийски икономически съветник на Су Чи, който отдавна учи и работи в страната. По време на неделното си обръщение на площад „Свети Петър“ папа Франциск заяви, че проследява ситуацията „с дълбока загриженост“ и изрази солидарност с хората в Мианмар. Превратът се отразява вече и на икономиката, тъй като множество международни компании се притесняват от санкции. Японският производител на автомобили Suzuki Motor обяви, че спира дейността в двата си завода в Мианмар. Представителят на компания заяви пред медии, че целта е да се гарантира безопасността на работниците, като ще се следи ежедневно ситуацията в страната, за да се прецени дали ще има възобновяване на дейност. Мианмар разполага със значителни ресурси, включително енергийни, в добива на които участват и европейски компании и в частност френски. През последните дни се увеличава натискът от правозащитни групи да се обърне внимание на последствията от военния преврат с цел да се спрат съвместните проекти, в които има участие на армията.
Наблюдателите в района предупреждават, че могат да се очакват репресии. Имайки предвид историята на Мианмар, опасенията са основателни. В сутрешните часове на 8 февруари се появиха и първите данни, че полицията може да се намеси по-силово. Най-тежка може да е ситуацията не в Янгон, където демонстрациите получиха международна видимост, а в провинциалните райони, отдалечени от камерите. Едни по-силови действия срещу недоволството може да провокира сериозни сблъсъци, след като в различните райони на Мианмар все още действа десетилетният граждански конфликт между армията и местните милиции срещу централното управление.
криза, която тихо расте" />
