Драмата със "Сълза и смях" приключи

Драмата с театър "Сълза и смях"  (SalzaISmiah.com) приключи.

Ръководството му и настоятелството на читалище "Славянска беседа" се разбраха за условията, при които трупата ще продължи да работи в салона на ул. "Раковски 127".

Те се срещнаха на неутрална територия - в Министерството на културата (MC.Government.bg), по покана на министър Вежди Рашидов.

"Вероятно наемът, който ще поискаме от "Сълза и смях", ще бъде между 7000 и 10 хил. лв. месечно. Ръководството на читалището трябва да подготви рамков договор. Надяваме се това да стане до края на седмицата", съобщи на пресконференция след срещата Петър Райжеков - председател на настоятелството на "Славянска беседа".

Договорът ще е за срок от две и половина години - по колкото са мандатите на директора на театъра и на председателя на настоятелството, уточни той.

В договора ще бъде включена и възможността читалището да ползва безвъзмездно сцената на театъра един-два пъти месечно. Щяло да има и други "бонуси", каза Райжеков в отговор на журналистически въпрос.

Спорът между театъра и читалището възникна миналата седмица при договарянето на наема за 2010 г. От "Славянска беседа" поискаха 360 хил. лв. годишно, или по около 1000 лв. на ден.

От Министерството на културата съобщиха, че са получили предупредително писмо, в което се казва, че ако до 10 януари не се сключи едностранно подготвеният от ръководството на читалището договор, трупата на театъра ще бъде изведена принудително от сградата, в която се намира от 42 години.

Преди дни директорът на "Сълза и смях" проф. Венцеслав Кисьов коментира, че не се надява на положителен изход от ситуацията.

Разбирам мотивите за исканията на ръководството на читалището, конфликт с тях няма, заяви той за БГНЕС и добави, че исканият наем е невъзможен за театъра.

В предаването на Българската национална телевизия (БНТ) "Панорама" в петък министър Рашидов беше уклончив по този въпрос и отбеляза, че има резервен вариант, в случай че наистина се стигне до изгонването на трупата от "Раковски 127".

Той обаче отбеляза, че ситуацията е абсурдна, защото целта на читалищата е да подпомагат развитието на културния живот у нас.

Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол.

Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната им дейност.

Управлението на собствеността им е изцяло в ръцете на читалищните настоятелства.