С ред петте области, за които Брюксел предупреди България през май, съдебната реформа е най-деликатна за осъществяване. София се бе ангажирала да реформира следствието до края на 2004, а Наказателният кодекс през тази година. Досегашното правителство подходи към задачата мекушаво и по мнението на чужди наблюдатели изгуби година-две в опити за хитруване.
В интерес на истината политиката разполага с малко власт над правосъдието, което се защитава с конституцията, за да се противопостави на всякакви промени. Една реформа, инициирана през юли 2002, вече бе почти изцяло отхвърлена от Конституционния съд с мотива, че би се променило съотношението между властите, вписано в основния закон.
Съответно единствено Велико народно събрание би могло да разреши проблема. Дебатът дали то е необходимо още тече, а правителството на Симеон внесе законопроект за съдебна реформа едва няколко дни преди парламентарните избори на 25 юни.
България вписа статутите на правосъдната си система в конституцията като реакция на комунистическия модел, при който правосъдието бе под контрола на политическата власт.
Сегашната автономия обаче е равна единствено на сложността на системата. Организирана е в три клона, като всеки действа като крепост и прехвърля на другите отговорността за пропуските от правосъдието. Едните говорят за претрупани следствия, другите за снизходителни присъди, а висшите контролни инстанции взаимно се неутрализират и допринасят за парализата.
Подобна съдебна система, отбелязва консултант на работа в София, би функционирала в идеален свят и ако месечната заплата на един съдия не е 150 евро, което повишава риска от корупция.
Ширят се примери, продължава "Фигаро", за сплитане на икономическите, мафиотските, съдебните и политическите среди. Най-критикувано е следствието, от момента на пристигане на полицията на местопрестъплението до получаването на разрешението да започне следствие могат да минат 6 часа.
Доказателствата и уликите имат време да изчезнат, докато полицаят чака съдията следовател, който чака да бъде посочен от своята служба, която чака да бъде сезирана от прокуратурата.
Цитиран от "Фигаро" е досегашният заместник-министър на вътрешните работи Бойко Коцев, според когото следствието служи прекалено на адвокатите и на престъпниците. Той обяснява, че идеята е повече власт да премине от съдия-следователите на следствената полиция под шапката на вътрешното министерство.
Бойко Коцев отхвърля обвиненията срещу екипа на Симеон Сакскобургготски, като дава конкретни примери и обобщава, че чувството за корупция е засилено от по-голямата прозрачност.
