Кощуница пред БТА: Трябва да развиваме икономиката и инфраструктурата

Преди двудневното си официално посещение в София премиерът на Сърбия Воислав Кощуница изрази своето удовлетворение от състоянието на българо-сръбските отношения в специално интервю за БТА, като направи преглед на най-важните проблеми в своята страна.

Той отдели особено внимание и на двустранните отношения и обяви, че основното му послание в София по време на срещите му с неговия колега Сергей Станишев и президента Георги Първанов ще бъде как нашите съседни и приятелски страни могат да допринесат за стабилността на Балканите.

Кабинетът се е изправил пред проблемите такива, каквито са, преценявайки тяхната важност и сериозност, управлявал е принципно, изхождайки от националните интереси, обясни Кошуница на въпрос за предизвикателствата пред коалиционното сръбско правителство (Srbija.sr.gov.yu) и формулата за успеха по време на неговото двугодишно управление.

Съсредоточили сме вниманието си към европейската интеграция, сътрудничеството с трибунала в Хага, разрешаването на вътрешнодържавни въпроси, а така също към въпроса за Косово и Метохия, добави сръбският премиер.

"Формулата на успеха е да се управляват всички тези проблеми и трудности в условията на коалиционно правителство. При това бе необходимо да се управлява в една страна, където властта и опозицията в продължение на десетилетия бяха в една партия.

Коалиционните правителства са правило в страните на преход и затова този въпрос трябваше да бъде решен. Правителството е стабилно, като се уважават позициите на всички партии от управляващата коалиция", увери Кощуница и добави, че към всички тези въпроси кабинетът е подхождал, без да избягва съществуващите правни норми, а напротив - придържайки се към тях.

Още от самото начало е било ясно, че отношенията между Сърбия и Черна гора трябва да се решават в рамките на духа на Конституционната харта и общата им европейска интеграция, а не дезинтеграцията, добави премиерът на въпрос за държавната общност.

И затова ни е необходимо участието на ЕС със стандартите, които той поставя по въпроса за възможността за насрочване на референдума в една от държавите членки, т.е. с непосредственото посредничество на ЕС, посочи той.

"Подобен е и подходът към трибунала в Хага, където необходимостта от сътрудничество е повече от ясна. От една страна, съществува твърда решимост сътрудничеството с Хага да завърши успешно, а от друга е налице и проблем с останалите обвиняеми, които не са достъпни въпреки всичките наши досегашни усилия.

В същото време изпълнявахме своите задължения по добър начин, но и без да поставяме под съмнение както сътрудничеството, така и стабилността на държавната общност и Сърбия", подчерта Кощуница.

По отношение на Косово премиерът изтъкна, че всичко, което правителството му е направило и предложило, е било в рамките на вече утвърдените международни норми - т.е. запазването на териториалната цялост и суверинитета на държавите, изхождайки от конституционната харта на ООН, заключителния акт от Хелзинки и действащите международните документи и по-специално на резолюциите на ООН, отнасящи се до Косово и Метохия.

"Същото се отнася, когато говорим и за нашето законодателство. Преди да започнат преговорите по договора за стабилизиране и асоцииране в ЕС, ние работихме по хармонизирането на законодателството с европейските норми.

Това допълнително гарантира правилността на пътя, който е избрала Сърбия към Европа. Това е ясната и категорична правна рамка, зад която твърдо стои и сръбското правителство.

Това е и най-краткото обяснение, защо сръбското правителство е направило тази важна крачка към ЕС - да реши по конструктивен начин проблемите в държавната общност, както и в Косово и Метохия. Трябва да се отбележи, че за по-малко от две години скупщината на Сърбия прие 200 важни закона, които са изцяло хармонизирани с европейските стандарти", припомни сръбският премиер.

На въпрос за градацията на най-актуалните задачи сега пред правителството през призмата на европейската му ориентация Кощуница посочи, че безспорно сега най-важната задача за кабинета са преговорите по Споразумението за стабилизация и асоцииране към ЕС.

По този повод той уточни, че преговорите, започнали неотдавна, трябва да приключат за около година и това ще бъде период, в който държавата трябва да приеме още редица важни закони, вкл. и новата конституция на Сърбия.

"А в сегашната конституция няма отговор на въпросите, пред които страната се изправя в момента. Перспективата пред държавната общност е европейска, към интеграция, а не към дезинтеграция и тук трябва да спомена и въпроса с Косово и Метохия", каза Кощуница.

По-нататък той посочи, че въпросите, които са съпътствали Сърбия през отиващата си година, ще я съпровождат и през новата 2006-а с изгледи на много от тях да се получат отговори - а това са споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, новата конституция и отношенията в държавната общност.

Всичко те ще бъде ориентир за дейността на правителството през следващата година, каза премиерът.

Попитан за неговата визия за Косово и реалистично ли е да се стигне до разумен, мирен компромис, който да удовлетвори както сръбската, така и албанската страна, Кощуница коментира:

"Без компромис наистина ще бъде трудно да се реши косовският въпрос. Компромисът подразбира и двете страни в нещо да отстъпят, и двете страни да бъдат по-малко недоволни, но и едната, и другата да бъдат доволни като цяло.

Компромис няма там, където само едната страна е изцяло доволна, а другата е недоволна. Така че решението е в намирането на компромис.

И ще бъда повече от директен и ясен: не виждам компромис във възможността Косово да бъде независимо. Това не е компромис.

Дори и в опита за това решение да се намери нещо примамливо в твърдението, че тази независимост би могла да бъде условна, е неприемливо за нас. Просто няма условна независимост - или я има, или я няма.

Решение трябва да се търси именно в онези рамки, в които се е ориентирала и Сърбия и Черна гора, и всички други страни от региона. А това е интеграцията вместо дезинтеграцията.

Ако търсим решение в идеята за евроинтеграцията, тогава това решение трябва да търсим в рамките на сегашните граници на Сърбия и Черна гора при зачитането на териториалната цялост и суверинитета на държавната общност и с намирането на съответната степен на много широка, същностна автономия за Косово и Метохия.

И в други държави, когато се решават подобни въпроси, винаги се търси една степен на автономия, която ще осигури правата на националните малцинства, независимо за коя държава става въпрос. Т.е. решението трябва да бъде търсено в тези рамки и е единственият истински компромис.

Всяко друго решение ще доведе до по-нататъшна дестабилизация, към по-нататъшна балканизация на целия регион, вместо към неговото европеизиране. А както е известно, целият регион е ориентиран към европеизация", подчерта Кощуница.

Запитан какъв ще бъде най-сериозният риск за Балканите, в случай че Косово стане независимо, премиерът на Сърбия изтъкна факта, че ХХ век е завършил с прекрояване на границите на Балканите, с войни, конфликти и едва сега сме изправени пред процеса на помирение, който няма да бъде така кратък.

"Последиците от етническите конфликти и войни все още се усещат. Всичко онова, което би водило към по-нататъшно разделение на държавите на Балканите, може да доведе до нова настабилност и нови сблъсъци.

Затова решение трябва да се търси в друга посока. Затова риск е всеки замисъл за прекрояване на граници на Балканите.

Това, което можем най-малко да направим за стабилността на Балканите, е да не заиграваме с границите, както имаше случаи и в миналия, и в предшестващия го век.

Днес, когато бъдещето на целия регион е в Европа, трябва да се търси решение на въпросите за националните малцинства в рамките на съществуващите граници. Т.е. ако искаме да избегнем рисковете, това е единственият и верен път", посочи сръбският министър-председател.

Относно предстоящото му официално посещение у нас и посланията, които ще занесе в София, Кощуница изтъкна специално важността на българо-сръбските отношения за стабилността в региона.

"От друга страна, знам колко България е допринесла за стабилността на Балканите с едни балансирани и разумни становища, кагато в крайна сметка става въпрос и за най- невралгичния въпрос като този за Косово и Метохия. Сигурно моето основно послание по време на посещението ми в София и срещите ми с премиера Станишев и президента Първанов е как и по какъв начин нашите съседни и приятелски страни могат да допринесат за стабилността на Балканите.

В края на краищата става въпрос не само за стабилността на Балканите, но и за опасността и рисковете за Европа. Когато иде реч за Косово и Метохия, ние се намираме пред един въпрос, чийто начин на разрешаване ще има голямо значение и влияние за разрешаването на подобни проблеми в Европа и на други места в света.

Ако този въпрос бъде решен по пътя на компромиса, и по други въпроси в света ще може да се намери изход по този начин. Т.е. посланието е: как, колко и с какво бихме могли да допринесем за стабилността на Балканите и Югоизточна Европа.

Позиция за ходовете, които трябва да се предприемат за гарантирането на тази стабилност, имат и двете правителства", каза Кощуница.

Помолен да характеризира сегашното състояние на българо-сръбските отношения, той заяви, че имаме всички основания да бъдем доволни от тях.

"И без никакво колебание изказвам тази оценка. Когато става въпрос за двустранните отношение и преди всичко за политическите, съществува повод за удовлетворение. Когато иде реч за нашите действия в региона в различните организации, наистина отношенията ни са повече от добри.

Необходимо е да ги развием, когато става въпрос за икономиката и инфраструктурата. И Сърбия, и България се намират на важна част от европейската територия, на кръстопътя на различни пътища.

Тези пътища и в историята не са престанали да губят своето значение. Ето защо е необходимо тези връзки и пътища да бъдат развивани, тъй като не отговарят на съвременното развитие.

Тук ще спомена изграждането на магистралата Ниш-София. Решение има и едната, и другата страна, и то се намира в концесионирането.

Друга голяма идея, която още повече ще сближи България и Сърбия, е модернизирането на железопътната линия. Пример за реализиране на европейската идея на Балканите, за отворените граници, е общата гара в Димитровград.

Трябва да решим и въпроса с въздушния транспорт, и с газопровода, който е много необходим на Сърбия. Т.е. в тези направления виждам поле за развитие на нашите двустранни отношения.

Когато става въпрос за културното сътрудничество, ще отбележа откриването на културни центрове. България наистина има основателен интерес за това, а така също и Сърбия ", категоричен бе Кощуница.

Сръбският правителствен ръководител изрази и голяма заинтересованост за положението на българското малцинство в Сърбия като част от развитието на двустранните ни отношения. В тази връзка той припомни, че българите там има свой Национален съвет и свой представител в Съвета на малцинствата.

"Това е един орган, който аз председателствам и ръководя. Сега, по време на посещението ми в София в делегацията, която ще водя, ще има и представител на българското малцинство. Така че имаме всички основания за задоволство от нашите отношения.

Виждам големи възможности за развитие на тези отношения, преди всичко в икономиката и инфраструктурата. Съществува интерес и желание от двете страни.

Сигурен съм, че моето посещение и срещата ми и разговорите с моя колега Сергей Станишев, с когото ще имам възможността да се видя за първи път, ще благоприятстват да стигнем наистина до желаното икономическо развитие", заключи Кощуница в специалното си интервю пред БТА.