Гледал съм в Родопите как се хваща вода. Влажните места в дерето се набелязват, също така и местата откъдето извира по малко водица. Копае се във влажното място докато се стигне до струйката. Това се казва майка. Събират се струйките на всички майки и там, през чучура бликва новата чешма. Дава се гощавка и чешмата се нарича на някой умрял, като му се изписва името. Когато ожаднял пътник мине оттам да пие, като прочете името, той го споменава с благодарност. Затова по пътищата и по пътеките в Родопите на всяко удобно място се правят чешми. Дори името на чешмата става географско название.
Спомням си как като малък ме изпращаха през ваканциите в Родопите. Да помагам на дядо и баба. Научих се с кобилицата и менците да ходя за вода. Най- голямата похвала беше за това, че успявах да вървя изправен и да пазя равновесие, та да не се пличка и излива водата.
Пристигнех ли на извора, изваждах приготвеният от мен червен конец с който стопанката на извора да си върже косата. И да ми разреши отново да идвам за вода. Спомням си какъв ужас изживя баба ми, когато малкото ми братче се изпишка в потока под извора. Тя уплашено заобеснява, че ще го степца стопанката. Или, сега казано, ще хване херпес. Така от малки децата се учеха на опазване чистотата на водата. Не можеш да я цапаш, нали по-надолу ожаднял човек ще пие от нея.
Та нали и ние, хората сме седемдесет процента вода. Без нея не можем, тя е в кръвта и виното -- навсякъде край нас.
При птиците почитта към водата е голяма, те никога не пият наведнъж. Отпият малко и погледнат нагоре, сякаш благодарят на Бога за свещената течност.
Не напразно дивите зверове правят засада на своите жертви край изворите. Дълго време животните уплашено обикалят и когато надделее жаждата, те отиват в лапите на смъртта.
Водата е вечен кръговрат. Извира от земята и се изпарява в облаците. Паднала като дъжд, тя напоява земята и всичко, което расте от нея. Отглеждам цветя. Забелязах, че час след поливането им, те трепват сякаш ми благодарят.
Водата е свързана с вярата ни. Всички религии използват водата, като изчистващо средство. С нея сме свързани още от майчиното мляко и кръщението. Тя е култ във всички култури, минали през нашите земи.
Тя е носител на добрата енергия. Водата поема благодатната сила на евангелието когато свещеникът чете над нея и тогава става светена. Други религии и придават лошата сила на мрака.
Не напразно в нашите вярвания не се ходи при извора през нощта, защото ще се срещнем със злите сили, които извират с водата. През деня те са безсилни под слънчевата светлина.
Чичо ми разказваше, че най-много жертви на фронта са дадени край изворчетата. Ожаднелите войници забравяли за смъртта пред глътката вода.
Сега като гледам вонящите потоци мръсна вода от бита и заводите си спомням колко са били строги и справедливи, едва ли не спазвани като закони, правилата за ползване на водата. Ако бабите ни възкръснат, всички ще бъдем прокълнати. Ако някога всички религии умрат и се забравят и отново възникнат, на помощ ще дойде водата.
