Преговорите за бъдещия статут на Косово ще започнат през януари във Виена. Двете страни тръгват от противоположни позиции - Белград и сръбското малцинство в Косово искат областта да остане в рамките на сръбските граници, а албанското мнозинство настоява за пълна независимост.
Анализ на Райна Асенова от БТА:
Разговорите за определяне на бъдещето на Косово трябваше да започнат след положителна оценка за напредъка на областта в прилагането на демократичните стандарти, определени от международната общност през 2003 година. Те включват създаване на функциониращи демократични институции, защита на малцинствата, насърчаване на икономическото развитие и гарантиране на върховенството на закона, свободата на
придвижване и правата на собственост.
В доклада на норвежкия посланик в НАТО Кай Ейде, назначен от генералния секретар на ООН Кофи Анан за негов специален пратеник за прегледа на стандартите, временните власти в Прищина са критикувани за слабия напредък в сферата на етническата толерантност.
Изтъква се, че
ситуацията е твърде лоша по отношение на постигането на мултиетническо общество
в областта.
Все пак, независимо от непълното спазване на демократичните норми, цялостната оценка на Ейде е, че е дошъл моментът за започване на международни преговори за бъдещия статут на Косово.
На 7 октомври генералният секретар на ООН Кофи Анан реши да даде начало на преговорите за бъдещия статут на Косово, като на масата бъде сложено и предложението за независимост на областта.
Решението бе изцяло подкрепено от Вашингтон, който смята, че статуквото в Косово от юни 1999 година вече не може да бъде запазено и че е постигнат достатъчен напредък, за да могат преговорите да започнат, по думите на американския заместник-държавен секретар Никълъс Бърнс.
Сегашната ситуация в Югоизточна Европа не може да остане същата, защото народите в района искат промяна, каза той.
Албанската позиция за Косово е ясна от години - единствената им цел е независимост. Албанските политици смятат, че за това няма да се водят преговори. "Ще преговаряме с международната общност и с Белград само за пътя, по който да се постигне тази независимост", заяви председателят на косовския парламент Недждат Даци.
"За статута на Косово ще преговаряме с Европейския съюз и със САЩ, а с Белград няма да преговаряме
за това трябва ли Косово да бъде независимо, а как да стане независимо", каза и премиерът на Косово Байрам Косуми.
Албанските политици искат преговорите да завършат до средата на 2006 г.
Бившият американски посланик в ООН Ричард Холбрук заяви, че е необходимо сърбите да разберат, че ако искат да продължат пътя си напред, бъдещето им е в Европейския съюз, а не в Косово.
"Мисля, че
сърбите се намират пред исторически избор - Косово или Европа,
и това е много трудно за тях. Ако изберат Косово, ще останат и без едното, и без другото, защото знаят, че Слободан Милошевич изгуби Косово", каза Холбрук.
Сръбската страна, която предложи формулата "повече от автономия, по-малко от независимост", все още подготвя платформата си и съгласува стратегията си за преговорите.
Най-общо тази формула предполага албанците да получат дори някакъв нетипичен вид автономия, като се запази суверенитетът на Сърбия над тази територия и не се променят границите й. В рамките на тази формула има много голямо пространство за разговор.
Не може да има компромис само по едно - независимостта на Косово, категорична е сръбската страна.
Президентът на Сърбия Борис Тадич предложи максимална самостоятелност на Косово по отношение на Белград, но при запазване на сръбския суверенитет в областта. На срещата си в Охрид в средата на декември с президентите на България и Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски Тадич подчерта, че
Сърбия е против независимост на областта, но уважава легитимните интереси на албанците.
Сърбия иска компромисно решение, каето да бъде приемливо за всички, иска да запази целостта на Косово и не предлага подялба, изтъкна Тадич и
допълни, че е необходимо да продължи процесът на децентрализация в областта.
Преди посещението си във Франция в края на декември Тадич уточни, че Сърбия е против това Косово да има отделно място в ООН и против съществуването на самостоятелно външно министерство в Прищина и на косовска армия.
Миналия месец Тадич предложи в Косово да се формират две общности - сръбска и албанска. Предложението му бе отхвърлено от косовските албанци и беше прието с резерви и от международната общност, която се опасява, че това може да доведе до подялба на областта.
"Косовският въпрос не може да бъде решен без компромис, а независимостта не е компромис", смята и премиерът на Сърбия Воислав Кощуница. В интервю за БТА, дадено в навечерието на посещението му в София, Кощуница посочи, че вижда решението в процесите на интеграция, вместо на дезинтеграция.
"Ако търсим решение в идеята за евроинтеграцията, то тогава това решение трябва да търсим в рамките на сегашните граници на Сърбия и Черна гора при зачитането на териториалната цялост и суверенитета на Сърбия и Черна гора и с намирането на съответната степен на много широка, същностна автономия за Косово и Метохия", каза Кощуница.
Всяко друго решение ще доведе до
по-нататъшна дестабилизация, към по-нататъшна балканизация
на целия регион, вместо към неговото европеизиране, каза Кощуница, като подчерта, че всяка идея за прекрояване на границите на Балканите е
рискована.
Темата на първия кръг преговори, в които ще участват представители на косовските албанци и на Сърбия, ще бъде децентрализацията, съобщи специалният представител на ООН за преговорите Марти Ахтисаари. Той призова сръбското правителство да прояви реализъм, тъй като Косово не може да се върне към миналото си.
Преговорите за бъдещия статут на Косово ще вървят паралелно с изпълнението на демократичните стандарти в областта, посочи Ахтисаари.
Тези преговори за бъдещия статут биха могли да приключат до няколко месеца, ако албанското мнозинство изпълни всички стандарти, каза в Москва министърът на външните работи на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович, като запозна подробно руския си колега Сергей Лавров с формулата "повече от автономия, по-малко от независимост".
Сърбите би трябвало да имат, по принципа на позитивната дискриминация, една трета от местата в косовския парламент заедно с останалото неалбанско население, поста вицепрезидент на Косово и вицепремиер и една трета от ресорите в косовското правителство.
Това, което искаме, се основава на европейските принципи и е трудно да се каже "не" на тези искания, посочи Драшкович.
Външният министър на Сърбия и Черна гора подчерта, че пред държавата има две ключови цели - първата е защитата на косовските сърби според европейските стандарти, а другата е зачитане на сегашния международен статут на държавните граници с Албания и Македония.
Проблемът със статута на Косово може да има сериозни международни последици.
"Даването на независимост би създало опасен прецедент не само на Балканите, но и в други райони",
каза руският външен министър Сергей Лавров след разговорите си с
Вук Драшкович.
Последната дума за статута на Косово ще е на Съвета за сигурност на ООН. Русия и Китай, които Драшкович посети тази есен и които имат право на вето в Съвета за сигурност, изразиха пред него твърдо и принципно становище, че
международните граници не може да се променят и всяко друго решение ще наруши Хартата на ООН и международното право.
Международната общност очаква компромис за Косово - някаква формула, която да бъде преглътната и от едната, и от другата страна. Сред предложенията е т.нар. условна независимост, която най-общо предвижда поставянето на Косово под международно наблюдение, най-вероятно от страна на Европейския съюз, което може да продължи с години.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!