Учени изследват кръвта на столетниците, за да открият тайната на дълголетието

С толетниците, смятани някога за рядкост, се превърнаха в нещо обичайно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от световното население, като броят им се удвоява приблизително на всеки десет години от 1970 г. насам.

Kолко дълго могат да живеят хората и какво e определящо за дългия и здравословен живот ни е вълнувало винаги. Още Платон и Аристотел, преди повече от 2300 години, са обсъждали и писали за процеса на стареене.

Да се разкрият тайните на дълголетието обаче не е лесна задача. Това означава да можем да си обясним сложното взаимодействие между генетичното предразположение и начина на живот на хората.

Largest study of centenarian blood reveals secrets to longevity https://t.co/sun2GXg0jE pic.twitter.com/sy19PEXm2q

— Independent Lifestyle (@IndyLife) October 11, 2023

Скорошно проучване, публикувано в GeroScience, разкри някои общи биомаркери, включително нива на холестерол и глюкоза, при хора, които са достигнали възраст над 90 години.

Столетниците, както и хората на и над 90 години отдавна представляват интерес за учените, тъй като те могат да ни помогнат да разберем как да живеем по-дълго и може би също как да остареем в по-добро здраве. Досега проучванията на столетници често са били в малък мащаб и са били фокусирани върху избрана група, например, като изключват тези, които живеят в домове за възрастни хора.

Много събрани данни

Това проучване е най-голямото, сравняващо профили на биомаркери, измерени през целия живот сред изключително дълголетни хора и техните по-кратко живели връстници.

Сравнени са профилите на биомаркери на хора, живели над 100 години с тези на техни връстници с по-кратък живот и са проучени връзките между профилите им и шанса да станеш столетник.

Изследването включва данни от 44 000 шведи, подложени на здравни оценки на възраст между 64-99 години. Те са извадка от така наречената кохорта Amoris.

След това тези участници били проследени чрез данни от шведския регистър до 35-годишна възраст. От тези хора 1224, или 2,7%, са доживели до 100 години. По-голямата част (85%) от столетниците са жени.

Включени са 12 кръвни биомаркера, свързани с възпаления, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функция, както и потенциално недохранване и анемия. Всички те са били свързани със стареенето или смъртността в предишни проучвания.

Биомаркерът, свързан с възпаленията, бил пикочната киселина - отпадъчен продукт в тялото, причинен от храносмилането на определени храни.

Разгледани са също маркери, свързани с метаболитен статус и функция, включително общ холестерол и глюкоза, и такива, свързани с чернодробната функция, като аланин аминотрансфераза (Alat), аспартат аминотрансфераза (Asat), албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (Alp) и лактат дехидрогеназа (LD).

Unlocking the Secrets to Longevity and Health: Optimize Your Eating Habits #fypシ゚viralシ2023 #eating #secrets #unlocking #longevity #health #foryou #fyp #Eu #europe #uk #usa #France #family #optimise #arnoldschwarzenegger pic.twitter.com/sEcsXz0db1

— Andre Diniz (@AndreLimaDiniz1) October 10, 2023

Взет е предвид също креатининът, свързан с бъбречната функция и желязото, както и общия капацитет за свързване на желязо (TIBC), свързан с анемията. И накрая, бил изследван и албуминът - биомаркер, свързан с храненето.

Констатации

От всички тези изследвания става ясно, че като цяло тези, които са доживели до стотния си рожден ден, са склонни да имат по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шейсетте си години нагоре. Въпреки че средните стойности не се различават значително между столетниците и хората, които не са столетници за повечето биомаркери, столетниците рядко показват изключително високи или ниски стойности.

Например, много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5 по-рано в живота си или ниво на креатинин над 125.

За много от биомаркерите както столетниците, така и тези, които не са столетници, са имали стойности извън диапазона, считан за нормален в клиничните насоки. Това вероятно е така, защото тези критерии са определени въз основа на по-млада и по-здрава популация.

Когато от екипа изследвали кои биомаркери са свързани с вероятността за достигане на 100 години, открили, че всички с изключение на два (алат и албумин) от 12-те биомаркера показват връзка с вероятността да навършим 100, дори след отчитане на възрастта, пола и тежестта на заболяването.

Хората в най-ниските от петте групи нива на общ холестерол и желязо са имали по-малък шанс да достигнат 100 години в сравнение с тези с по-високи нива. Междувременно хората с по-високи нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функция също намаляват шанса си да станат столетници.

"We found that, on the whole, those who made it to their hundredth birthday tended to have lower levels of glucose, creatinine and uric acid from their sixties onwards."https://t.co/qdJNQiF9bh

— The Conversation (@ConversationUK) October 10, 2023

В абсолютно изражение разликите са доста малки за някои от биомаркерите, докато за други разликите са малко по-съществени.

За пикочната киселина, например, абсолютната разлика е 2,5 процентни пункта. Това означава, че хората в групата с най-ниска пикочна киселина са имали 4% шанс да навършат 100 години, докато в групата с най-високи нива на пикочна киселина само 1,5%.

Дори разликите, които са открити, като цяло да са били доста малки, те предполагат потенциална връзка между метаболитното здраве, храненето и изключителното дълголетие.

Проучването обаче не позволява да се правят никакви заключения за това кои фактори, гени или начина на живот са отговорни за стойностите на биомаркерите.

Разумно е обаче да се предположи, че фактори като хранене и прием на алкохол играят роля. Проследяването на вашите бъбречни и чернодробни стойности, както и глюкозата и пикочната киселина, когато остареете, е добра идея.

Въпреки това шансът и късметът вероятно играят роля в даден момент за достигането на изключителна възраст. Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се наблюдават дълго време преди смъртта, предполага, че гените и начинът на живот също имат роля.