В секи има приятел, който мрази доматите. Но знаете ли, че този страх или омраза към доматите не е нищо ново? Използвани в пиците, пастата и дори апетитното испанско гаспачо, доматите се свързват с Италия и средиземноморската кухня. Но когато пристигнали за пръв път в Европа през XVI-ти век, те станали причина за страх сред много хора.
Terrifying Tomatoes! Europeans Were Afraid of Newly Introduced ‘Poisonous Apples’ https://t.co/UeMVwW2NFk pic.twitter.com/V2pCkPc5XZ
— Cult of Amon Ra (@Cultofamonra) November 3, 2022
Доматите произхождат от южноамериканските Анди, където са съществували като малко диво растение. По онова време те съвсем не изглеждали като тези, които познаваме и обичаме днес. Били по-близки до чери доматите, жълтеникави на цвят и далеч по-малко сладки.
On November 8, 1519, Hernán Cortés entered the Aztec capital, Tenochtitlán, and was welcomed by the Aztec ruler Moctezuma with a great celebration.
— Tree of Knowledge (@ToK_ScienceTree) November 8, 2023
Tenochtitlán was an engineering marvel. The city was built on an island in a lake, and the Aztecs used a system of causeways,… pic.twitter.com/M02Rvx4cor
Историците не са сигурни кога точно са достигнали Европа. След като опустошили Южна Америка, испанските конквистадори внимателно записали количеството злато и сребро, което стигнало до Севиля, но няма открит нито един запис за пренесени семена от домати. Историците смятат, че са пристигнали по времето на Ернан Кортес. Името им идва от ацтекския префикс tomatl, което означава „кръгъл плод“.
#OTD 12 March 1501: birth of Pietro Andrea Mattioli, botanist, physician and naturalist. pic.twitter.com/AEKEX3lgYE
— Caroline Murray (@Prof_hedgehog) March 12, 2023
Когато доматите за пръв път достигнали Европа, на тях се гледало като на екзотични декоративни растения. Те също така се свързвали с беладоната, отчасти благодарение на италианския билкар Пиетро Андрае Матиоли, който ги нарекъл „златна ябълка“ в първото писмено описание на доматите от 1544 г. Това породило библейски асоциации за доматите като опасен източник на изкушението, които се задържали в съзнанията на хората няколко десетилетия.
Medicinal plants illustrated by Gherardo Cibo (1512-1600) from Pietro Andrea Mattioli’s (1501–1577) ‘Discorsi’, based on De Materia Medica by Greek physician Pedanius Dioscorides (c.40–90 AD), a pharmacopoeia widely read for over 1500 years. #1500s #BotanicalGothic pic.twitter.com/QStevOnW3a
— Karen Lee Street (@karenleestreet) August 9, 2019
Едва през 1600 г. европейците започнали да ядат доматите и това се случило в Андалусия, Испания, където те били приготвени в ацтекски стил с масло и люти чушки. Италианците не били впечатлени. Без да са сигурни коя част става за ядене, те останали непопулярни в Италия, според Уилям Александър, описал това в подходящо озаглавената „Нездравословни, миризливи и странни: Защо италианците избягвали доматите в продължение на векове“.
Unhealthy, Smelly, and Strange: Why Italians Avoided Tomatoes for Centuries https://t.co/9SxQAMjhve pic.twitter.com/gFpQ4M0RRB
— Kyle Public Library (@KyleLibrary) June 10, 2022
През 1700 г. доматите придобили толкова широка репутация на отровни плодове, че бяха наречени отровни ябълки. Заможните европейци имали навика да ядат в калаени съдове, направени с висока концентрация на олово.
„Тъй като доматите имат високо съдържание на киселини, когато се поставят в такъв сервиз, плодовете предизвикват отделяне на олово от чинията, което довело до много смъртни случаи от отравяне с олово“, обяснява списание Smithsonian.
The first ever recipe for tomato sauce, tips on how to cook seaweed, "a soup to cure jealousy": the eccentric charms of a vintage cookbook will have you asking for more, says Baya Simons https://t.co/ZnbguwQBjP pic.twitter.com/hffPghMeFw
— HTSI (@htsi) November 18, 2021
Когато били опитани в Италия за първи път, това направили само най-авантюристичните сред италианците. Най-ранната рецепта за доматен сос била публикувана чак през 1694 г. Според „Как се влюбихме в италианската храна“, доматът бил идеален за бедните, защото можел лесно да бъдат запазен и съхраняван. До средата на XVIII-ти век хората започнали да ги използват масово, а през XIX-ти век ги добавили към пастата и към испанското гаспачо, след което завладели и останалия свят.
